Обречен на мълчание

— Не звучи чак толкова абсурдно, колкото изглежда — усмихна се тя. — Въпреки всичко, ще бъдете подложен на много подробен психиатричен преглед. Предполагам, че всичко това страшно ви възмущава — имам предвид факта, че непрекъснато ви нареждат какво да направите.

— Меко казано. Бях възмутен, когато ме накараха да мина на медицински преглед, когато ме снимаха за личната ми карта, когато ми зачислиха жилище в базата, когато ми казаха да се подстрижа, когато ми нареждаха каква униформа да си сложа за деня и т.н. и т.н.

— Вие сте цивилен до мозъка на костите си — каза Керън Харпър. — Но ще си припомните и ще свикнете с военните порядки.

— Точно от това се страхувам. Не искам да свиквам. Искам да запазя самоличността и индивидуалността си.

— В армията понякога се налага човек да се подчинява на заповеди. Не се ядосвайте и не се дразнете. Или поне не го показвайте. Не води до нищо добро.

— Права сте — кимна той. — Не искам да мразя армията, нито страната си, нито когото и да е с отношение към това разследване. И не вярвам, че наоколо витаят зли духове, които ме преследват, за да ме разпънат на кръст. Става дума просто за бюрократи, които си вършат работата, като дословно следват предписанията на закона. А фактът, че може да има много виновни, но само един е подведен под отговорност, не би следвало да ме кара да поставям под съмнение мъдростта на закона.

— Вие сте ядосан.

— Както и да е, единственият начин да се пребориш с правната система е с помощта на адвокати. Затова се вслушах в съвета ви да си намеря добър адвокат, и се обадих на един, когото ми препоръчаха. Той ми звънна днес следобед, когато се върнах в музея.

— Наехте ли го? — попита тя.

— Вероятно ще го наема. Изглежда доста добър. Имам уговорена среща с него утре сутринта. Но имам и група деца от летните курсове, които ще дойдат на обиколка в музея. Какво ще ме посъветвате да направя?

— Идете да се срещнете с адвоката — усмихна се тя. — Между другото, какво стана вчера? Чакаха ли ви пенсионерите?

— О, да. Единственото, с което те разполагат в излишък, е време. Задаваха ми неудобни въпроси за вас. Искаха да знаят какви са всъщност намеренията ми.

Тя отново се усмихна, но не отговори.

— Съобщете ми, ако наемете този адвокат — каза тя, — за да мога да впиша името и адреса му в доклада си.

— Мога да ви кажа името му още сега. Винсънт Корва.

— Да, знам го — бавно кимна тя. — Упълномощен е от военната прокуратура да се явява като защитник на военни съдебни процеси.

— Така каза и той. А добър ли е?

— Не съм човекът, който би могъл да прецени това. Но веднъж го видях на военен процес във форт Джаксън.

— Кой спечели?

— Аармията… Беше труден случай. Един капитан го обвиняваха в непредумишлено убийство. Заварил жена си с любовника й в леглото.

— А! Звучи интересно. Разкажете ми за това. Тя сви рамене.

— Ами… Една вечер капитанът бил дежурен и докато карал джипа си, обикаляйки постовете на караула, се отклонил от обичайния си маршрут и минал покрай своето жилище. Предполагам, че е подозирал нещо. Както и да е, сварил жена си и един млад лейтенант… заедно… направо на местопрестъплението… Извадил пистолета си четирийсет и пети калибър, стрелял и убил любовника.

Тайсън се наведе към нея, показвайки повече интерес към случая, отколкото всъщност изпитваше.

— На какво разстояние от жертвата се е намирал, когато е стрелял? Колко са били изстрелите? Кого се е опитвал да убие?

Тя отново се усмихна и той забеляза, че явно я забавлява.

— Смешно е, че ме питате за това — отвърна му тя. — В заключителната си реч Корва каза нещо такова: „всеки войник, който може да уцели подвижна мишена с пистолет четирийсет и пети калибър с един изстрел от разстояние осем метра, без да нарани лицето, намиращо се непосредствено отдолу под движещата се мишена, трябва да бъде поздравен за добрата си стрелба, независимо дали е в състояние да упражни същия контрол и над емоциите си…“ Беше абсурдно, и някак си тъпо изявление, но виждате ли, свърши работа.

— Съдът го е намерил за забавно?

— Да. Разсмяха се. Корва целеше да пробуди мъжките инстинкти на офицерите от съдебния състав.

— А каква присъда дадоха на обвиняемия?

— Дадоха му от една до десет… за непредумишлено убийство. Но го изненадаха с още две години за напускане на поста и отклоняване от служебните задължения.

— Типично за армията — отбеляза Тайсън. — Щеше да има още повече неприятности, ако пистолетът му беше засякъл, защото не е бил добре почистен.

Керън Харпър протегна напред крака и се облегна на пейката.

— Преувеличавате. Но очевидно искате да кажете, че военните и гражданските съдилища отдават различно значение и тежест на някои престъпления. Нещо, което вие с господин Корва никога не трябва да забравяте. И съм сигурна, че и двамата непрекъснато ще го имате предвид. Във всеки случай, доколкото разбирам, той е добър, въпреки че равносметката от делата му не е чак толкова добра. Той взима главно безнадеждни случаи. — Тя погледна към океана. — Идва буря. Забелязвате ли?