Обречен на мълчание

Тайсън се загледа в него, но после съсредоточи вниманието си върху съдебния състав. Шестте му члена седяха много изправени, съвсем по военному, помисли си той. Пиърс се държеше доста добре за адвокат от военната прокуратура. Тайсън погледна към зрителите. Беше четвъртък сутринта, четвъртия ден на процеса и пейките отново бяха пълни. Марси бе дошла със закъснение. Дейвид отново се бе освободил от училище. Майката на Тайсън, която живееше при приятели в Гардън Сити, идваше всеки ден на заседанията на съда с една лимузина и вече имаше изморен вид. Докато рглеждаше морето от предимно бели лица, Тайсън изведнъж забеляза едно кръгло като луна усмихнато черно лице, което се опитваше да привлече погледа му. Мейсън му кимна от петия или шестия ред. Тайсън се усмихна и му кимна в отговор.

Полковник Пиърс започна с традиционното: — Уважаеми господин военен съдия, членове на съдебния състав. Чухте делото на Съединените щати срещу лейтенант Бенджамин Тайсън. Изслушахте показанията на двамата свидетели, Ричард Фарли и Стивън Бранд, които разказаха на съда за хладнокръвното масово убийство на цивилни лица и неприятелски войници, на пациенти и болничен персонал, на бебета и деца. Вярно е, че техните показания не винаги съвпадаха що се отнася до подробностите, често бяха противоречиви и понякога двамата твърде смътно си спомняха някои имена, събития и други подробности, които обикновено очакваме да чуем при показания пред съда. Но ако детайлите невинаги бяха точни, след изминалите осемнайсет години, общите очертания на събитията бяха напълно ясни. — Пиърс почеса горната си устна, наклони за малко глава, после продължи: — Ричард Фарли и Стивън Бранд са били очевидци на описаните от тях събития. Тези събития са незаличимо запечатани в паметта им за вечни времена — и то не само защото са били очевидци на гореспоменатите събития, а и защото са взели лично участие в тях. Но тяхното участие в случилото се не е предмет на настоящия процес. Въпросът е какво е било участието на обвиняемия в тези събития. Ако отстраните от съзнанието си незначителните и странични детайли от свидетелските показания и разпита на свидетелите, и се концентрирате само върху фактите, които се отнасят до обвиняемия, и върху предявените срещу него обвинения, това, което ще изпъкне в съзнанието ви, е следното: Първи взвод на рота „Алфа“ е влязъл в сградата, която двамата свидетели очевидци описват като болница. Според техните показания ние научихме, че там е имало повече от сто — може би двеста — човешки същества. Командирът на взвода, лейтенант Тайсън, е дал устна заповед да се разстрелят болните и ранени неприятелски войници. Членове на съдебния състав, дори ако спрем дотук и повярваме на показанията, дадени под клетва от двамата независими и непредубедени свидетели, правителството може да сметне, че е свършило работата си по това дело. Но ако трябва да поправим едно ужасно зло и ако искаме да възвърнем честта и достойнството на американската армия, ние не можем да спрем дотук. Не, ние трябва да вземем предвид и останалите трупове, видени от свидетелите със собствените им очи, отрупани в отделенията, разпръснати по коридорите, легнали в операционната зала и разхвърляни по земята около болницата. Трябва да вземем предвид, че тези невъоръжени и беззащитни хора са били застреляни и убити от войници под командването на обвиняемия. Трябва да вземем под внимание, че показанията на двамата очевидци съвпадат в това, че обвиняемият не е направил и не е казал нищо, за да спре действията на развилнелите се войници. Следователно обвиняемият с бездействието си е подпомогнал и окуражил масовото избиване на хора, разказите за което чухте тук. И следователно обвиняемият с подстрекателната си заповед да бъдат застреляни обезоръжените и изтощени от болестта и раните неприятелски войници, е подтикнал хората си към масовото убийство, което я е последвала.

Пиърс се обърна и погледна към Тайсън, след това за пръв път погледна към редовете със зрителите и отново се обърна към съдебния състав.