Обречен на мълчание

— Тази история беше добра преди осемнайсет години, когато излъгахме Браудър и командира на батальона. Но не мисля, че все още може да мине.

— Не — съгласи се Корва, — дори не трябва и да се опитваме да им я предлагаме. — Той погледна към Тайсън. — Всъщност, имаме проблем.

— Да, знам. — Тайсън си запали още една цигара. — Ще застанат ли Садовски, Скорело, Уокър, Калейн или Белтран на свидетелската скамейка, за да разкажат истината за масовото убийство? И да свидетелстват, че не съм давал заповед да убиват когото и да е било? Че съм застрелял Кейн, опитвайки се да спра всичко това? Че животът ми е бил в опасност? Че хората ми се бяха разбунтували? И че историята за лъжливата версия не беше моя?

Корва си избърса устата с книжна салфетка и преглътна.

— Точно това се опитвам да разбера. Говорих с адвокатите на всеки един от тях, но те не са много отзивчиви. Сега, когато процесът вече е в ход, всички започват да се отдръпват от идеята „един за всички, всички за един“.

— Така ли?

— Вече ти казах, Бен, че още преди делото да свърши, всички ще те предадат по един или друг начин.

— Значи намекваш, че те няма да свидетелстват в моя полза? — каза Тайсън след като известно време мълчаливо си пи бирата.

— Все още го обсъждаме. Разбираш ли, тук възникват такива неща като възможният им имунитет, лъжесвидетелстване, права по Петата поправка. Но в основата на всичко, Бен, е че тези хора не искат да застанат на свидетелската скамейка и да дадат възможност на Пиърс да ги попита дали са убивали бебета и бременни жени. Или дали са убили само лекарите и монахините? Между другото, кой уби бебетата?

— Скорело. С фосфорна ръчна граната.

Корва поклати глава. Тайсън потропа с пръсти по масата.

— А какво всъщност правеше Бранд? — попита Корва.

— Горе-долу това, което каза. Нищо. Беше вцепенен от страх. Мислеше си, че ще убият и него.

Корва загреба малко пържен ориз.

— Лекарите винаги са някак си съмнителни, нали?

Те никога не успяват да се приобщят към една група с обща психика. Лекарите, кучкарите в армията, духовниците и техните помощници, предните артилерийски постове… Всички тези хора, които се присъединяваха към нас от време на време… Ние им изглеждахме някак си странни, нали? Те сякаш посещаваха някакво подвижно отделение на лудница, в което всички пациенти са въоръжени до зъби. С невероятно нетърпение очакваха да се махнат от този ад обратно в базовия лагер. А когато си тръгваха, ние всички им се присмивахме. Но знаеш ли? Ние наистина бяхме луди.

Тайсън си допи бирата, после отбеляза:

— Както се оказва, инстинктивното отношение на взвода към Бранд е било правилно. Трябваше да го очистят.

— А очистиха болницата — каза Корва. — Макар и да са знаели, че там не могат просто да убият няколко души и да се измъкнат безнаказано.

— Не. Това беше остров на цивилизация. Затова и я разрушиха.

Известно време запазиха мълчание. Телефонът звънна и Корва стана, за да го вдигне. Слуша търпеливо, после каза:

— Добре. Дръжте ме в течение. — Затвори и се обърна към Тайсън. — Обадиха се от кантората ми. Все още преговарят с несговорчивите адвокати на свидетелите ни.

— И?

— Не знам. Те имат много основателни причини да не желаят да излагат клиентите си на риска да дадат показания под клетва и да бъдат разпитвани от прокуратурата. Ако ти беше в тяхното положение и аз бях твой адвокат, не бих те оставил да свидетелстваш в никакъв случай.

— А какво става с другарството по оръжие и кръвната клетва, дадена на светлината на свещите и така нататък?

— Бих казал, че клиентът ми не си спомня нищо такова. Щях да кажа, че в края на двайсети век, в страна, управлявана от юристи, подобни неща спокойно могат да бъдат забравени. Щях също да кажа, за да спася достойнството на клиента си, че неговите клетви, ако изобщо е имало такива, щяха да се отнасят до разказа за една жестока битка. А не за избиване на хора. Но продължаваме да преговаряме с тях — добави Корва.

Тайсън не каза нищо. Корва въздъхна дълбоко.

— Бен, понякога ми се струва, че колкото по-малко се говори, толкова по-добре. Понякога именно защитата разсейва последното съмнение от съзнанието на съдебните заседатели, които не са убедени по безспорен начин, докато прокурорът не започне да разпитва свидетеля на защитата.

— Възможно е. Но ние не предлагаме особено сериозна защита.

— Прокуратурата също не предложи много сериозно обвинение. Бих искал колкото се може по-скоро да подчертая това пред съдебния състав.

— Искаш ли аз да дам показания?

— Ще ти кажа. И ако се сетиш за някоя сериозна причина, поради която си оставил без внимание едно масово убийство, моля те да ми я съобщиш.

Телефонът звънна отново и Корва го вдигна.

— Добре, сержанте. Кажете им да започнат без нас. — Той затвори и се обърна към Тайсън: — Само дето няма да започнат без нас.

* * *

— Съдът подновява заседанието си — каза полковник Спраул.

Пиърс обяви както обикновено, че всички участници в процеса присъстват в залата.

Полковник Спраул се обърна към полковник Муър:

— По време на почивката ми съобщихте, че съдебният състав има въпроси към свидетеля, Стивън Бранд.