Обречен на мълчание

— Може и да е така. Но мисля, че вие вече изяснихте онова, което искахте да покажете.

— И аз мисля така, ваша милост.

— Възражението се приема. Продължете, господин Корва.

Тайсън продължи да слуша как Корва разпитва свидетеля. Бранд явно бе притеснен от начина, по който Корва водеше разпита. Корва се връщаше по няколко пъти на едно и също нещо, но всеки път задаваше въпроса си по малко по-различен начин и получаваше леко променен отговор. След това Корва повтаряше различните отговори на един и същ въпрос. Бранд беше притеснен, не можеше да се владее и да възвърне спокойствието си. Лицето и жестовете му издаваха, че е притиснат до стената.

След близо два часа разпит, Корва го попита:

— А вие застреляхте ли някого?

— Не.

— Видяхте ли Ричард Фарли да убива някого?

— Не.

— Видяхте ли Лари Кейн да убива някого?

— Не.

— Лари Кейн е бил мъртъв, господин Бранд. Пиърс се беше изправил, когато Корва каза:

— Нямам повече въпроси, ваша милост. Полковник Спраул едва не въздъхна с облекчение и каза:

— Съдът обявява почивка до тринайсет часа.

* * *

Бен Тайсън гледаше от прозореца на третия етаж на сградата за жилища на несемейни.

— Какво мислиш? — попита той Корва. Корва се беше изтегнал на дивана и се прозя.

— Мисля, че съдебният състав се съмнява в това, че си издал заповедта да застрелят неприятелските войници.

Тайсън виждаше ясно какво става в Офицерския клуб на стотина метра от тях. Първо забеляза група униформени хора, които взе за членовете на съдебния състав. После видя Бранд, Пиърс, Уейнърт и Лонго. Завиждаше им, че могат да се движат свободно. Навън на паважа имаше цивилни и Тайсън се сети, че са от средствата за масова информация. Близо до музея имаше спрели фургони на телевизията и той видя двама души с камери в ръце.

— Каква е тази мания?

— За какво става въпрос?

— Отразяването на процеса в медиите. Хората пред портала. Виждам портала оттук. Едри заглавия на първа страница на вестниците. На първа страница. В страната ни стават важни за нацията неща и извън този портал.

— Недей да скромничиш — прозя се отново Корва. Тайсън обърна гръб на прозореца.

— А какво ще кажеш за второто им твърдение, че съм подпомогнал и насърчил избиването на хората, като не съм направил нищо, за да го спра?

— Също не е несъмнено и убедително. Според мен съдебният състав разбира, че хората ти са се разбунтували и че вече не си бил в състояние да командваш взвода. — Корва седна на дивана. — Но не успях да накарам Бранд да ми помогне да докажа това. Ако аз бях член на съдебния състав, щях да имам страшно много въпроси. Което и ще последва след обедната почивка.

— Ясно. Значи стигаме до лъжливата версия.

— Да. Това е проблемът. Бих искал да се сетя как да я обясня.

— Можем да кажем, че мисълта за всичко това ме е преследвала и не ми е давала покой, също както Бранд каза, че го е преследвала, постоянно съм искал да докладвам за случилото се, но по една или друга причина непрекъснато съм го отлагал.

— Можем да кажем и така. — Корва се изправи. — Отвори хладилника.

Тайсън отвори хладилното барче и извади кафяв плик и две кутии бира.

— Какво имаме днес?

— Китайска кухня. — Корва взе плика и започна да разполага пластмасовите чинийки върху масата в столовата.

— Студена е, Винс.

— И какво от това? — Корва откри пластмасови вилички на дъното на плика. — Ще пием ли чай?

— Смяташ ли, че съдебният състав може да ме признае за виновен само заради лъжливата версия за случилото се? — попита Тайсън.

— Опасявам се, че да — кимна Корва. — Взимай си — Корва започна да сипва храна от пластмасовите съдове в една хартиена чинийка пред себе си.

Тайсън си сипа бира.

— Ядох китайска храна вечерта, когато видях книгата на Пикард — каза той.

— Така ли?

— Беше отдавна.

— Всичко вече почти свърши, Бен — Корва си отразя парче ег-фу-йънг.

— Не можех да ям ориз години след като се върнах от Виетнам.

— Аз също.

Тайсън остана да стои до прозореца, докато Корва се хранеше.

— Добре се справи с Бранд — каза Тайсън.

— Благодаря. Така се прави със свидетели, които дават ясни и последователни показания. Не ги оставяш да бъдат ясни и последователни. Освен това всички бяха отегчени от многословните му глупости. Съдебният стенограф бе готов да го застреля снощи.

— Не очаквах, че така ще се обърка — усмихна се Тайсън.

— Не бих могъл да го направя, а и не бих се опитал, ако имах срещу себе си обикновен редник или Фарли — каза Корва, пийвайки си от бирата. — Но Спраул ми даде доста голяма свобода на действие с доктор великолепни.

— Май успя да накараш членовете на съдебния състав да си задават някои въпроси.

— Мисля, че е така. Но ще разберем, когато те се заемат с него малко по-късно.

— Не искаш да се задълбочаваш твърде много в случая с Лари Кейн, а?

— Не. Щеше да отрече. — Корва поднесе вилица ориз към устата си. — Няма ли да опиташ нещо от всичко това?

— Студено е.

— Добре. И така, какво мислиш? За петимата ни свидетели?

— Те не могат да застанат там и да разкажат историята за сражението, нали? — каза Тайсън, като седна срещу Корва.

— Според мен е просто невъзможно.