Обречен на мълчание

— И какво каза Садовски, за да поясни заповедта „Застреляйте ги?“

— Каза „Отрихме ранени и болни войници от северно-виетнамската армия.“

— И какво му отвърна лейтенант Тайсън?

— Възразявам — Пиърс се беше изправил. — Ваша милост, адвокатът на защитата обърква свидетеля.

— Възражението се приема.

— И сержант Садовски излезе и ги застреля — каза Корва на Бранд.

— Да.

— Вие видяхте ли го да ги застрелва?

— Не.

— А откъде знаете, че ги е застрелял?

— Чух изстрелите.

— Значи от това заклкочихте, че сержант Садовски ги е застрелял.

— Не… После чух някой да казва, че ги е застрелял.

— Кой го каза?

— Не си спомням.

— Не беше ли Калейн?

— Може би…

— Уокър?

— Не, беше…

— Възразявам — Пиърс отново се беше изправил. — Адвокатът на защитата обърква свидетеля.

— Възражението се приема. Господин Корва, моля ви.

— Да, ваша милост. — Той отново погледна право към Бранд. — Какво казахте на лейтенант Тайсън, когато лейтенант Тайсън каза на Садовски „Застреляйте ги?“

— Нищо.

— Мислехте ли, че заповедта на лейтенант Тайсън е противозаконна?

— Да.

— И въпреки това нищо не казахте.

— Аз бях само медицинско лице.

— Само медицинско лице, аха.

— Да.

— Казахте ли на лейтенант Тайсън, че раната на Питърсън е смъртоносна?

— Да.

— Той защо не ви е послушал?

— Не знам.

— Казахте ли му, че животът на Питърсън би могъл да бъде спасен само ако се извика хеликоптер на медицинската служба?

— Да.

— Тогава защо не сте използвал една от двете радиостанции на взвода, за да извикате хеликоптер?

— Защото… не беше моя работа да използвам радиостанцията.

— Знаехте ли как да работите с нея?

— Не.

— Нямахте ли тричасов курс по използване на радиопредаватели във Форт Сам Хюстън?

— Не. Да.

— Защо не извикахте хеликоптер?

— Не беше… Не знаех нужната честота.

— Фелдшерът на взвода е нямал честотата на медицинската служба?

— Не.

— Нямаше ли кой да ви я даде, ако бяхте попитали за нея?

— Не знам.

— Помолихте ли някой от свързочниците да извика медицинската служба?

— Да. Помолих ги.

— Кой застреля лекаря австралиец?

За момент Бранд изглежда беше объркан от промяната на темата.

— Не знам.

— Американец ли беше?

— Да.

— Казахте, че не знаете.

— Не видях кой точно го е застрелял.

— Кой уби френския лекар?

— Не знам.

— Погребалната могила е била по средата на едно оризище, нали?

Бранд смени позата си, сякаш това вървеше заедно с промяната на темата в разпита.

— Да.

— Къде би могло да се проведе претърсването, за да се осигури необходимата дискретност?

— Не знам.

— Имаше ли някакви дървета или храсти в близост до погребалната могила?

— Мисля, че да.

— Около виетнамските погребални могили няма дървета и храсти. Вие къде бихте провели претърсването?

— Не знам. Не бих ги претърсвал.

— Защо?

— Не беше необходимо.

— Били сте на двеста метра оттам.

— Да.

— Мигновено ли умря Лари Кейн?

— Да — Бранд облиза устните си. — Куршум в сърцето.

— Вие казахте, че той е бил в операционната зала.

— Да.

— Мъртъв?

— Да.

— Вие ли се погрижихте да го отнесат там?

— Някой друг.

— Защо?

— Не… не знам.

— Защо някой ще пренася труп нагоре по стълбите?

— Не знам.

— Кой уби Лари Кейн?

— Снайперистът.

— Значи той не е умрял в болницата?

— Не. Навън.

— А какво е правел той на горния етаж?

— Не знам.

— Не беше ли застрелян на горния етаж?

— Не.

— Удрял ли ви е някога лейтенант Тайсън?

— Не.

— Не е ли имало случай, преди описваните събития, когато той ви е ударил пред целия взвод?

— Не… Само се спречкахме… сбутахме се малко…

— Харесвахте ли лейтенант Тайсън?

— Да.

— А той харесваше ли ви?

— Не — каза с въздишка Бранд.

— Защо?

— Не знам.

— А вие защо го харесвахте?

— Беше добър командир.

— А беше ли добър командир на 15 февруари 1968?

— Не.

— А предния ден?

— Ваша милост — изправи се отново Пиърс, — това наистина е прекалено. Тези въпроси целят да смутят и объркат свидетеля.

— Възражението се отхвърля — отвърна просто Спраул. — Продължете.

Корва продължи, скачайки от една случка на друга. Бранд явно не харесваше този начин за водене на разпита. Той започна да дава отговори, противоречащи на дадените преди това, след което започна да отговаря предимно „Не знам“, „Не си спомням“.

— Застреляйте ги — каза накрая Корва. Бранд размърда език под бузата си.

— Това е пряка заповед, дадена на сержант Пол Садовски?

— Да.

— Знаели сте, че тази заповед е противозаконна.

— Да.

— Наблюдавали сте как сержант Садовски излиза, за да я изпълни?

— Да.

— Сержант Садовски сам ли излезе?

— Не.

— Кой беше с него?

— Не си спомням имената им.

— Колко бяха?

— Двама или трима.

— Чули сте шест или седем изстрела.

— Да.

— Дойде ли сержант Садовски или някой друг да докладва, че заповедта е изпълнена?

— Не. Всъщност, да… Някой извика към операционната зала „Разкарани са“.

— И за кого казваше този някой, че са разкарани?

— За шестте или седемте неприятелски войници.

— Сигурен ли сте?

— Да.

— Кой откри огъня в операционната зала?

— Не знам.

— Колко време останахте във взвода след 15 февруари?

— Около един месец.

— И така и не разбрахте кой е изстрелял няколко откоса куршуми в операционната зала, пълна с пациенти, болничен персонал и американски войници?

— Не.

— При предишните си показания посочихте, че е бил Симкокс.

— Може и да е бил той. Беше там.