Обречен на мълчание

— Един от тях. Всъщност това беше сержант Садовски, доложи, че противниковите войници са поставени под стража. Попита какво да прави с тях. Именно тогава лейтенант Тайсън каза „Застреляйте ги.“

— Това ли бяха точните му думи.

— Да. „Застреляйте ги“.

Пиърс започна да задава поредица от въпроси, с които целеше да преповтори целия епизод в операционната зала. Той се опита да определи продължителността на събитията, последователността, разстоянието, местоположението на хората, както и имената им. Но Бранд не искаше да се обвързва с подробности и детайли, което според Тайсън бе правилният подход, когато човек говори за объркан случай отпреди осемнайсет години. Забеляза и че показанията на Бранд не съвпадаха напълно с тези на Фарли, но това не беше и необходимо. Щеше да е подозрително, ако показанията им съвпадаха. Помисли за собствените си петима свидетели с техните истории и в този момент внезапно осъзна, че тези хора не можеха да свидетелстват. Бранд и Фарли се отклоняваха от истината само когато целяха да злепоставят Тайсън. Но Белтран, Садовски, Калейн, Уокър и Скорело трябваше да опишат цяло сражение, което никога не се бе състояло. Докато Бранд продължаваше да разказва, Тайсън се наведе към Корва и му каза:

— Нямаме никакви свидетели на защитата.

— Никога не сме имали — отговори Корва. — Ще говорим за това довечера.

Накрая Пиърс изведе Бранд извън болницата, в прогизналия от дъжда двор, и сякаш всички в църквата започнаха да дишат по-леко, след като се отдалечиха от пламтящия огън, виковете и стрелбата, и застанаха под успокоителния дъжд.

— Значи, сега отново бяхте заедно — каза Пиърс.

— Да. Тогава Кели, свързочникът на Тайсън, видя някой да скача от прозореца на болницата. Той стреля по човека, беше жена, и тя падна, преди да успее да побегне. Тогава лейтенант Тайсън заповяда на хората да се разположат и от другите страни на болницата.

— Защо?

— Той им нареди да убиват всеки, който се опита да избяга. Аз останах с него, Кели и с група картечари в двора откъм фасадната част на болницата.

Тайсън си погледна часовника. Беше осем и петнайсет. Помисли си, че Корва вероятно е гладен. Пейките все още бяха пълни, но имаше известно раздвижване, тъй като постовите пускаха да влязат нови хора, когато някой излизаше. Изглежда имаше безкраен приток на зрители, което Тайсън намери за много интересно.

— Искате ли да направим почивка? — попита Пиърс Бранд.

— Не. Добре съм.

— Ако съдът не възразява, бих искал да продължим — каза Пиърс към Спраул.

— Можете да продължите до двайсет и два часа — отговори му Спраул. — След това ще трябва да прекратим заседанието.

Пиърс се обърна отново към Бранд и продължи да го разпитва.

— Казахте, че лейтенант Тайсън е изпращал неверни радиодоклади до своя командир, капитан Браудър.

— Да. Той докладва за сражение с противника и даде последователни рапорти за приближаването ни към постройката, която представи на капитан Браудър като правителствена сграда. Всъщност той дори се връщаше назад във времето и измисляше събития, които никога не се бяха случвали. Междувременно, ние се отдалечавахме от пламтящата болница.

За всеобща изненада Пиърс бързо се придвижи до френския бункер.

— Какво беше настроението в бункера? — попита той Бранд.

— Леко подтиснато. Имахме два трупа — Питърсън и Кейн. Някои пушеха марихуана. Лейтенант Тайсън пусна да обикаля бутилка уиски. Няколко души играеха карти. Лейтенант Тайсън изглеждаше твърдо решен да ги накара да разберат необходимостта да се измисли лъжлива версия за случилото се. Той инструктира всеки един какво да казва, ако го разпитват за разигралите се събития. Поздрави ги за добре свършената работа. След това дори похвали един от тях — Скорело — задето използвал фосфорова граната, за да изгори болницата. В този смисъл каза, че няма никакви следи, уличаващи когото и да е било от тях. Дори преброи жертвите.

— Лейтенант Тайсън даде ли някакво обяснение за това защо си дава труда да измисли лъжлива версия за събитията, вместо просто да докладва на капитан Браудър за снайпериста и просто да не споменава за всичко останало.

— Да. Той каза, че е минало твърде много време. Пропуснали сме няколко часа за радиовръзка. Освен това трябваше да се присъединим към капитан Браудър и основната част на полка преди смрачаване. Но лейтенант Тайсън не искаше хората му да се срещат с останалата част на полка в състоянието, в което бяха. Затова докладва, че все още сме в селото Ан Нин Ха и че ще прекараме нощта там. Освен това каза на Кели, дочух го случайно, че няма да се остави с два трупа и един ранен, без да може да посочи някакъв брой противникови жертви. Той е човек, който не обича да се излага пред вишестоящите. Затова измисли сражение, което да му припише някакви заслуги. Свързочникът му Кели написа предложение за награждаването на лейтенант Тайсън със Сребърна звезда.