Обречен на мълчание

— И лейтенант Тайсън не го порица за това?

— Не.

— Очаквахте ли някой да повярва на всичко това?

— Възразявам! — Полковник Пиърс вече целият беше почервенял. — Ваша милост…

— Възражението се приема. Господин Корва, това е последното предупреждение, което ви отправям.

— Да, ваша милост. Господин Бранд, вие заявихте, че лейтенант Тайсън е измислил лъжлива версия за прикриване на предполагаемото масово убийство.

— Да.

— Казахте, че вие сте се съгласил с това.

— Не. Не съм се съгласявал с нея.

— Значи сте доложил за масовото убийство.

— Не.

— Защо?

— Те щяха да ме убият.

— Кои?

— Хората от взвода.

— Смятате ли, че началниците ви щяха да ви върнат във взвода, чийто личен състав сте обвинили в масово убийство?

— Не… не знам дали нямаше да го направят…

— Наистина ли? — Корва погледна към съдебния състав, после отново се обърна към Бранд. — След като се върнахте в щатите през май 1968 — а, доложихте ли за случая?

— Не.

— Защо?

— Исках… Исках да го забравя.

— Казахте, че споменът за това ви е преследвал?

— Да, преследваше ме. И сега още ме преследва.

— Въз основа на това, което сте набюдавали, кого всъщност сте видели да извършва убийство в болницата?

— Не съм сигурен.

— Не можете ли да назовете имена?

— Не. Може би само Белтран. Видях го да застрелва ранения, когото изхвърли от операционната маса.

— А лейтенант Тайсън видя ли това?

— Да.

— Той предприе ли някакви действия срещу Белтран?

— Не.

— Господин Бранд, вчера слушах показанията ви в течение на часове и ако между настоящите и предишните има някакво сходство, то се отнася основно до лейтенант Тайсън. Останалите участници в инцидента в различните случаи вършеха различни неща, които не биха могли да правят, освен ако не се намират на две места по едно и също време. Разбирам, че от въпросните събития са изминали много години и аз не мога да очаквам нито вие, нито някой друг да си спомня точните действия, и дори имената, на тези деветнайсет души. Но настоящите и предишните ви показания поставят лейтенант Тайсън на същото място. Близо до първата операционна маса. И в общи линии вие го оставяте там почти през цялото време. Това точна преценка ли е за действията на лейтенант Тайсън?

— Да, той беше в операционната зала.

— И не е казал кой знай какво?

— Не. С изключение на няколко заповеди.

— Като например?

— Като например „Застреляйте ги“.

— Той не се е опитал да спре предполагаемото масово убийство?

— Не.

— А опита ли се да съдейства или да насърчава извършването му?

— Да. Като запази мълчание.

— Стреля ли с пушката си?

— Не, поне доколкото видях.

— Значи, той в общи линии е стоял там, според сегашните и предишните ви показания.

— Да. Той изобщо не се опита да ги спре.

— Стоял е там със свързочника си, Даниел Кели, и е пушел цигара.

— Да.

— А вие бяхте в същата стая с него? — Да.

— Страхувахте ли се от живота си? Бранд се поколеба.

— Затова ли не направихте нищо?

— Да.

— А лейтенант Тайсън страхуваше ли се за живота си?

— Не знам.

— Бихте ли казали, че войниците му са отишли по-надалеч от предполагаемата му заповед да застрелят неприятелските войници?

— Да. Те застреляха всички.

— Лейтенант Тайсън нареди ли им да застрелят всички подред?

— Не съм го чувал да дава такава заповед. Само първата.

— Бяхте ли учуден от първата му заповед да застрелят ранените войници?

— Не.

— Защо не?

— Беше ядосан.

— На кого?

— На болничния персонал.

— И затова даде заповедта да застрелят ранените неприятелски войници.

— Да.

— Но не и другите хора.

— Поне не съм чул такова нещо.

— Заплашваше ли някой лейтенант Тайсън?

— Не.

— Опита ли се някой да насочи оръжие към него?

— Не.

— Какво стана с хората от болничния персонал, на които е било наредено да отидат в санитарската стаичка?

— Вече казах, че някой хвърли там ръчна граната.

— Белтран? — Да.

— В предишните си показания казахте, че не си спомняте.

— Така ли? Сега си спомням.

— Наистина ли?

— Да. Белтран.

— Белтран е бил картечар. Той е стрелял с картечницата си през прозореца.

— Да.

— Картечарите носеха ли ръчни гранати?

— Откъде бих могъл да знам?

— Лейтенант Тайсън напускал ли е операционната зала по време на предполагаемото масово убийство?

— Да, към края. Не го видях повече преди да се съберем пред болницата.

— Вие къде бяхте?

— В операционната зала. През цялото време.

— Защо?

— Не знаех къде да отида.

— Защо не излязохте навън?

— Май трябваше да го направя.

— Лейтенант Тайсън се опита да подчини на волята си „целия болничен персонал“, така ли?

Бранд се поколеба за момент, после отговори:

— Не знам.

— Загрижен ли беше той за Артър Питърсън?

— Не знам.

— Как така?

— Бях само медицинско лице.

— Направихте ли всичко, което бе по силите ви, за да спасите Питърсън?

— Нищо не можеше да се направи повече.

— Освен да извикате хеликоптера на медицинската служба.

— Ваша милост — отново се изправи Пиърс, — Стивън Бранд не е обвиняем.

— Възражението се приема — каза Спраул. — Господин Корва, начинът, по който водите разпита си, придобива оскърбителен характер.

— Ваша милост, въпросите относно Артър Питърсън са следствие на една с нищо непредизвикана забележка на свидетеля по време на предходните му показания.