Обсидианова пеперуда

— Аз казвам, ако беше убила Олаф, бих ти простил, защото Питър и Ребека означават повече за мен от това. -

Взех писмото на Олаф от задния си джоб и му го подадох. Той го прочеТеде докато гледах лицето му. Нищо не трепна, освен очите му. Нямаше реакция.

— Той е добър човек да ти пази гърба, Анита-.

— Нали не предлагаш да се срещам с Олаф?-

Той почти се засмя.

— Не, подяволите. Остани далеч от него, ако можеш. Ако дойде в Сейнт Луис, убий го. Не чакай да си го заслужи. Просто го направи. -

— Мислех, че той е твой приятел.-

— Не е приятел. Съдружник. Това не е същото.-

— Съгласна съм, някой трябва да убие Олаф, но защо си толкова категоричен изведнъж— Доверяваш му се достатъчно, за да го доведеш тук, в твоя град. -

— Олаф никога не е имал приятелка. Той е имал курви и е имал жертвите си. Може би това е истинската любов, но мисля, че ако той се появяви и установи, че няма да бъдеш малката серийна убийца- приятелка, той ще стане враждебен. Не искаш да знаеш какво, когато той е жесток, Анита. Наистина, наистина неискаш. -

— Страхуваш се, че ще дойде след мен.-

— Ако дойде в града, ми се обади.-

Аз кимнах.

— Ще се обадя — . Имах и други въпроси. — В къщата на Райкър възникна едно загадъчно изтичане на газ и се взриви до Kingdom Come. Без оцелели, без тела, никакви доказателства, че сме направили бъркотия или че Райкър и хората му са направили нещо. Беше ли Ван Клиф— -

— Не той лично-, каза Едуард.

— Знаеш следващия въпрос-, казах аз.

— Знам-, каза той.

— Няма да ми кажеш, нали?-

— Не мога да ти кажа, Анита. Едно от условията, за да напусна е, никога да не говоря за това с никого. Ако не го спазя, те ще дойдат за мен. -

— Аз не бих казала на никого.-

Той поклати глава.

— Не, Анита, повярвай ми. Невежеството е блаженство.-

— Това е изключително разочароващо, — Аз казах.

Той се усмихна.

— Знам, и съжалявам.-

— Не, не съжаляваш. Ти обичаш тайните.-

— Не и тази-, каза той. Имаше нещо в близко до тъга в очите му и за първи път разбрах със сигурност, че там някъде е имало мила, нежна версия на Едуард. Той не е бил роден по този начин. Той е бил направен като чудовището Франкенщайн.

— Няма отговор, а?-

— Не, — каза той.

Гледахме се един друг, но нито един от нас не изглеждаше нетърпелив.

— Добре-, казах аз.

— Добре, какво? — , попита той.

Повдигнах рамене.

— Няма да отговаряш на въпроси за миналото си, добре. Отговори на още един. Ще се ожениш ли за Дона— -

— Ако кажа да, какво ще правиш?-

Въздъхнах.

— Бях готова да те убия, за да те държа далеч от тях, когато дойдох тук. Но какво е любовта, Едуард— Ти си готов да се откажеш от живота си за децата. Ще направиш същото и за Дона. Тя е убедена, че ти си мечтания мъж. Това е добро дело. Бека и е казала това, което си направил, какво сме направили. Питър го подкрепи. Така че по някъкъв начин, и тримата знаят какъв си, кой си. Дона е спокойна с него. — Спрях да говоря.

— Имаше ли отговор на въпроса ми там някъде?-

— Аз няма да направя нищо, Едуард. Ти си готов да умраш за тях. Ако това не е

любов, то това е толкова близо, че не мога да видя разликата. — Той кимна с глава.

— Хубаво е, че имам твоята благословия.-

— Нямаш я-, казах аз. — Но не мога да хвърлям камъни по твоя личен живот. Така че прави каквото си искаш. -

— Добре-, каза той.

— Питър не е казал на Дона какво се е случило с него. Той ще има нужда терапия.-

— Защо ти не си и казала?-

— Това не е моя тайна за разказване. Освен това, ти си неговият кандидат-баща, а ти

знаеш. Вярвам, че ще направиш правилното нещо от него, Едуард. Ако той не иска

Дона да знае, ще намериш заобиколен начин. -

— Третираш ме като негов баща — каза Едуард.

— Колко видя от това което Питър направи на Аманда?-

— Достатъчно-, каза Едуард.

— Той изпразни пълнителе в нея, Едуард. Той направи лицето и на спагети.

Изразът на лицето му… — Поклатих главата си. — Той е повече твой син отколкото на Дона и е било така откакто е убил убиеца на баща си, когато е бил на осем. -

— Мислиш ли, че той е като мен?-

— Като на нас-, казах аз, — като нас. Аз не знам дали можеш да възстановиш някой, който е пречупен толко рано. Аз не съм психиатър. Изцелението на хора не е моя работа. -

— Не е и моя, — каза той.

— Никога не съм мислила, че ти липсват парчета от теб, от които си се отказал, за да бъдеш който и какъвто си, но когато те видях с Дона, Бека и Питър, видях съжаление в теб. Чудиш се какъв би бил живота, ако не беше срещнал Ван Клиф, или който по дяволите, е бил първият. -

Той ме погледна със студени очи

— Отне ми дълго време да се разбере това, което видях в Дона. Откъде знаеше ти— -

Аз вдигнах рамене.

— Може би, същото нещо мислех, че видях в Рамирез.-

— Не е твърде късно за теб, Анита.-

— Твърде късно е за мен да имам бяла ограда, Едуард. Може би мога да измисля нещо, но не и това. Твърде късно е за това. -

— Мислиш, че ще се проваля с Дона-, каза той.

Аз поклатих глава.

— Аз не знам. Аз просто знам, че няма да проработи за мен. Аз не съм актьор като теб. Всеки, с който съм трябва да знае коя съм аз, всичко или няма да проработи. -

— Знаеш ли, с кое чудовище ще се установиш?-