Обсидианова пеперуда

— Кой би направил такова подло нещо? — Бернардо попита.

Аз се намръщих към него.

Той ми се усмихна, доволен от себе си.

— И ти ли получи обаждане? — попита тя.

— Аз получих-, каза Бернардо. — Те се обадиха на мобилния телефон на Едуард, казаха, че си в опасност. -

Униформените ченгетата направиха същата грешка, която персонала в болницата беше направил. Те се представиха с ранг и име и си стиснахме ръцете. Казах:

— Анита Блейк. Това е Бернардо СпоТед хорс. -

— Той не е… — Полицаят погледна неудобно, веднага след като започна да го казва.

— Не, аз не съм федерален агент-, каза Бернардо. Имаше горчивина в неговия глас. 

— Заради косата е-, казах аз. — Те никога не съм виждали мъж агент с дълга коса.

— Разбира се, че е косата.

Униформените си отидоха, оставяйки ни на прага на къщата на Далас в сутрешната светлина, с любопитните съседи, които излизаха да видят какво се случва час след зори на тихата и спокойна улица.

— Искате ли да влезете вътре— Вече започнах да правя кафе.-

— Разбира се.-

Бернардо ме погледна, но ме последва вътре.

Кухнята беше малка, квадратна ичиста като такава, която не се използва много.

Но това беше весела в процеждащтата се сутринта слънчева светлина.

— Какво наистина се случва, Анита— -

Седнах на нейната маса и отворих плика с моето име върху него. Беше написано с главни букви.

АНИТА,

ЗНАЕХ ОТ МОМЕНТА В ПЕЩЕРАТА,ЧЕ ТИ ЩЕ МИСЛИШ КАТО МЕН ЧУСТВАХ, ЧЕ ТИ ЩЕ ЗНАЕШ КЪДЕ БИХ ОТИШЪЛ ДА ЛУВУВАМ… И ЕТО ТЕ ТУК. АЗ СЪМ НАБЛИЗО.

Това ме накара да се огледам.

— Той казва, че е наблизо.-

Бернардо извади пистолета си. Той се изправи и започна да гледа през прозорците.

Върнах се към бележката.

ГЛЕДАХ КАК ДОЙДОХТЕ ДА СПАСИТЕ ДОБРАТА ПРОФЕСОРКА. ГЛЕДАХ КАК ВЗЕ ПИСМОТО И ЗНАМ ЧЕ ГО ЧЕТЕШ СЕГА. АЗ ОМАЛОВАЖИХ ДУМИТЕ НА ЕДУАРД, КОГАТО ТОЙ ГОВОРЕШЕ ЗА СРОДНА ДУША. ДЪЛЖА МУ ИЗВИНЕНИЕ… КОГАТО ТЕ ВИДЯХ ДА ВЗИМАШ СЪРЦЕТО МУ, С ТАКАВА ПРАКТИКА, ЗНАЕХ ЧЕ ТИ СИ КАТО МЕН… КОЛКО СИ УБИЛА— КОЛКО СЪРЦА СИ ИЗТРЪГНАЛА— КОЛКО ГЛАВИ СИ ВЗЕЛА— ЩЕ СПОРИШ СЪС СЕБЕ СИ, ЧЕ НЕ СИ КАТО МЕН. МОЖЕ ДА НЕ ВЗИМАШ ТРОФЕИ, НО ТИ ВСЕ ПАК ЖИВЕЕШ ЗА УБИЙСТВАТА АНИТА. ТИ БИ ПОВЕХНАЛА И УМРЯЛА БЕЗ НАСИЛИЕ. КАКЪВ ТРИК НА СЪДБАТА Е ДА ТЕ НАПРАВИ ФИЗИЧЕСКИ ЖЕНА, КОИТО УБИВАМ ОТНОВО И ОТНОВО И В ВСЕ ПАК ДА СЛОЖИ В ТОВА МАЛКО ТЯЛО, ДРУГАТА ПОЛВИНА НА МОЯТА ДУША— ПОВЕЧЕТО ОТ ВАМПИРИТЕ, КОИТО СИ УБИЛА, МЪЖЕ ЛИ СА— ИМАШ ЛИ СИ ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ ЖЕРТВИТЕ АНИТА— С УДОВОЛСТВИЕ БИХ ЛОВУВАЛ С ТЕБ. БИХ ЛОВУВАЛ ТВОИТЕ ЖЕРТВИ, ЗАЩОТО ЗНАМ ЧЕ ТИ НЯМА ДА ЛОВУВАШ МОИТЕ. НО НИЕ ВСЕ ПАК БИХМЕ УБИВАЛИ ЗАЕДНО И БИХМЕ РЯЗАЛИ ТЕЛАТА И ТОВА БИ БИЛО ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО, КОЕТО СЪМ МЕЧТАЛ ДА СПОДЕЛЯ С ЖЕНА.

Бележката не беше подписана. Голяма изненада, тъй като може би щях да го дам на полицията.

— Изглеждаш бледа, — Далас каза.

— Какво пише белешката? — Бернардо попита.

Подадох му я.

— Не мисля, че той е там да ни убие и дори нея.-

— За кого говорите? — попита тя.

Казах и, а тя ми се присмя.

— Знаеш, че съм екзекутор на вампири.-

— Да. -

— Убих друг вампир снощи. Този, който Ицпапалотл искаше да убия. Тя ми помогна да го направя. Това е сърцето, което взех. -

Бернардо чете по-бързо отколкото си мислех:

— Господи, Анита, Олаф си пада по теб. -

— Пада-, казах аз, — Пада, Боже, има трябва да има друга дума за това.-

Далас попита:

— Мога ли да го прочета?-

— Мисля, че трябва, защото той не е чакал тук само, за да ме зърне. Той е изчакал, защото, ако аз не се появех, той щеше да дойде тук и да те накълца. — Тя се опита да се разсмее, но трябва да е имало нещо в лицето ми, което задави смеха и се пресегна с треперещи ръце за писмото.

Тя го прочете и каза:

— Кой е този?-

— Олаф-, казах аз.

— Но той беше толкова мил.-

Бернардо направи груб звук.

— Довери ми се, Далас. Олаф не е мил.-

Тя погледна от единия към другия.

— Ти не се майтапиш, нали?-

— Той е сериен убиец. Аз просто не мисля, че някога е убивал в тази страна. -

— Трябва да го предадете в полицията-, каза тя.

— Нямам никакви доказателства за това, което той прави.

— Освен това, — Бернардо каза: — Какво ако той е един от вампирите?-

— Какво искаш да кажеш? — Далас попита.