Обсидианова пеперуда

— Така че той е у Едуард?-

— Преди колко време си е отишъл?-

— Три часа, може би три и половина.-

— Не, той ще бъде в Далас, ако ще ходи там въобще.-

Бернардо отвори колата и се качихме. Аз трябваше да извадя Браунинга от панталоните си. Барабанът е прекалено дълъг за в седнало положение като това. Накрая просто го държах в скута си. Гледах Бернардо да кара с превързаната гипсирана ръка.

— Искаш ли аз да карам?-

— Добре съм. Само ми кажи къде живее Далас и ще ни закарам.-

— По дяволите!-

Той вкара колата в паркинга и ме погледна.

— Полицията ще знае адреса. -

— Когато Маркс се събуди, ще бъдем щастливи да останем извън затвора-, казах аз.

— Ние дори не знаем, дали Олаф е в къщата и-, каза той.

— Аз имам по-добър. Как да обясня, че ние знаем, че той е сериен убиец и не сме предупредили полицията по-рано. -

— Имаш ли мобиления телефон на Едуард? — Попитах.

Той не спори, просто се наведе и отвори жабката. Извадих телефона.

— На кой ще се обадиш?-

— Ицпапалотл. Тя ще знае адреса.-

— Тя ще изяде лицето на Олаф.-

— Може би, може би не. Така или иначе по-добре ни измъкни от паркинга преди Маркс да се събуди и започне да крещи. -

Изкара ни от паркинга и тръгна бавно надолу по улицата. Набрах информация, и операторът беше щастлив да набере Обсидианова пеперуда за мен. Вече беше дневна светлина. Знаех, по-добре, отколкото да поискам самата Ицпапалотл, така че попитах за Пинотл и им казах, че е спешно и, че е Анита Блейк. Мисля, че беше името ми, което ме свърза, като че очакваха обаждането.

Пинотл дойде на лини с богатия си глас.

— Анита, господарката ми каза, че ще се обадиш-.

Обзалагам се че е сгрешила защо, но …

— Пинотл, имам нужда от адреса на проф. Далас-.Мълчание на другия край на телефона.

— Тя е в опасност, Пинотл.-

— Тогава ние ще се погрижим за него.-

— Ще се обадя в полицията по този въпрос, Пинотл. Те ще застрелят ягуарите ви на мига. -

— Вие сте притеснена за нашите хора? — , каза той.

— Дай ми адреса и аз ще се погрижа за това вместо вас, Пинотл.-

Мълчание с изключение на дишането му.

— Кажи на господарката си, благодаря за помоща, Пинотл. Знам, че съм жива сега, защото тя ми помогна. -

— Не си ядосана, че тя не ти каза всичко, което знаеше?-

— Тя е многовековен вампир. Те не могат да си помогнат сами понякога.

— Тя е богиня.-

— Ние просто спорим за семантика, Пинотл. И двамата знаем какво е тя. Моля те дай ми адреса. -

Той ми го даде. Прочетох напътствията на Бернардо, и потеглихме.

64

Обадих се на полицията по пътя. Направих го като анонимен сигнал. Казах им, че чувам писъци. Затворих без да давам името си. Ако Олаф не е там, тогава ще изплашат Далас и аз ще се извиня. Дори бих платила за всяка разбита ключалка.

— Защо не им каза истината? — Бернардо попита.

— Какво— Мисля, че някои сериен убиец е там, за да я убие. И как да знаете това, госпожо— Е, офицер, ще видите, че е така. Знам че той е сериен убиец от дни, но нашият общ приятел Тед Форестер му забрани да атакува жени, докато той е тук и ни помага да разрешим убийства с осакатяване. Вие сте чували за тези убийства. Кой е това— Това е Анита Блейк, убийцата на вампири. И какво знае един екзекутор за серийните убийци— Повече, отколкото си мислите. — Погледнах Бернардо.

— Добре, добре. Те все още ще задават въпроси, когато пристигнем в къщата. -

— По този начин те ще изпратят кола на полицията на Албакърки възможно най-скоро. Те ще са там, преди ние да се доближим — .

— Не мислех, че ти дори хареса Далас, когато я срещна.-

— Няма значение дали я харесвам или не.-

— Разбира се че има —  каза той.

— Ако аз не я харесвам, ще оставим Олаф просто да я накълца, така ли?-

— Той спаси живота ти. Той спаси и моя. Ние не дължим нищо на тази жена.-

Погледнах го, опитвайки се да прочета лицето му само от профила му.

— Да не би да казваш, че няма да ме подкрепиш за това, Бернардо— Защото, ако ти не си на моя страна по този въпрос, тогава трябва да знам, защото ако излезем срещу Олаф, и ти се поколебаеш, тогава ще се убиеш, а може би и мен. -

— Ако вляза, ще отида готов да го убия.-

— Ако? — Казах аз.

— Дължа му живота си, Анита. Докато бяхме в Райкър, ние спасихме взаимно животите си. Ние разчитахме един на друг и знаехме че другият ще бъде там.

Аз не дължа на тази мацка, Далас, нищо. -

— Тогава остани в колата. — Една мисъл ми хрумна. — Или искаш да кажеш, че ти си на негова страна, наистина на негова страна? — Вече имах Браунинга в ръката си. Натиснах предазителя и той го чу. Видях го да замръзва.

— Е, това не е честно. Ако извадя пистолет с лявата си ръка, тогава всичко се проваля.

— Не ми харесва пътят, по който върви разговора-, казах аз.

— Всичко, което казвам, Анита, е, че ако можем да спасим Далас и Олаф се измъкне,

ние трябва да го пуснем. Това ще изравни нещата между всички нас. -

— Ако Далас е невредима, ще помисля за това. Това е най-доброто което мога да направя. Но нека да ти припомня, ако имаш намерение да ме убиеш, за да помогнеш на Олаф, че Едуард ще живее. Той ще преследва и двама ви и ти го знаеш. -

— Ей, никога не съм казвал нищо за стреляне по теб.-