Обсидианова пеперуда

— Той имаше впредвид, че ти би защитила някой от вампирите пред полицията, защото щеше да знаеш, че вампирите ще се погрижат за него — , казах аз.

— Е, да, предполагам.-

— И ние ще се погрижим за това-, каза Бернардо.

Тя погледна от единия към другия от нас и за първи път изглеждаше изплашена.

— Дали ще се върне?-

— За вас, не мисля така-, каза Бернардо. Той ме погледна. — Но съм сигурен, че ще намери причина да дойде в Сейнт Луис. -

Бих искала да кажа, че греши, но студеното стегнато усещане в стомаха ми, се съгласяваше с Бернардо. Щях да видя Олаф отново. Трябваше просто да се реша какво ще направя, когато го срещнех. Той не беше направил нищо лошо в това пътуване. Не само не можех да докажа, че е сериен убиец, той не беше направил нищо по-лошо от това което аз правех този път. Коя съм аз, че да хвърлям камъни— И все пак, все пак, аз се надявах да стои далеч от мен. Заради повече причини, отколкото ми се искаше да призная, може би. Може би по същите причини, заради които ще го убия, ако той дойде. Защото може би е имало известна доза истина в това, което той е написал. Имах повече от петдесет убива. Какво наистина ме различаваше от хора като Олаф— Мотив, метод— Ако това са единствените разлики, тогава Олаф е прав и аз не можех да го оставя да е прав. Просто не можех да приема това. Растейки като Едуард е проблем. Растейки да бъда като Олаф е кошмар.

Епилог

Маркс се опита да повдигне обвинение в нападение, но Бернардо и аз казахме, че не знаем за какво става дума. Доктор Евънс заяви, че нараняванията му не съответстват с удар от човек. Това нямаше да проработи само че Маркс беше опрян в ъгъла за това как се беше справил със случая. Той беше на пресконференцията, на която обществеността беше уверена, че опасността е свършила, ноРамирес стоеше там, до него, заедно с агент Брадфорд. И аз. Те поставиха Тед и Бернардо там също. Ние не отговаряхме на въпроси, но снимката ни беше във вестниците. Предпочитах да не беше, но аз знаех че това ще зарадва Бърт, шефа ми и отпечатаха в няколко национални вестника, че аз съм Анита Блейк от — Съживители ООД-. Бърт го хареса.

Едуард хвана вторична инфекция от нещо, което е било размазано на кладата. Той получи рецидив и аз останах. Дона и аз се редувахме да седим до леглото му. Седяхме до леглото на Бека. Стигна се до етап, когато малко момиченце плачеше, когато си тръгнах.

Питър прекара доста време в игри с нея, опитвайки се да я накара да се усмихне. Но очите му, имаха този празен поглед, който получавате, когато не спите добре. Той нямаше да говори с мен или Дона. Единственото нещо, което призна пред нея, беше побоя. Той не и беше разказал за изнасилването. Аз не предадох неговата тайна. Първо, не бях сигурена, че тя може да се справи още един шок. Второ, не беше моя тайна, за да я кажа. Дона всъщност израсна в случая. Тя беше като невероятен стълб от сила за децата, за Тед, въпреки че той не можеше да я чуе как му говори. Тя нито веднъж не се обърна към мен през сълзи. Беше все едно този нов човек е възкръснал от пепелта на лицето, което бях срещнала за първи път. Това ме спаси, да не я нараня.

Десет дни след инцидента, Едуард беше буден и говореше. Вън от опасност. Най-накрая можех да се прибера вкъщи. Когато им казах, че най-накрая си утивам у дома, Дона ме прегърна силно, разплака се и каза:

— Трябва да кажеш сбогом на децата.-

Аз я уверих, че ще го направя и тя ни остави сами, да си кажем довиждане.Дръпнах стол до леглото и наблюдавах лицето му. Той все още беше блед,но вече приличаше на Едуард отново. Тази студена пустота беше се върнала в очите му когато никой освен мен гладаше.

— Какво не е наред? — , попита той.

— Не може ли просто да бъде, защото едва не умря-, казах аз.

— Не, — каза той.

Усмихнах се, но той не е усмихна.

— Бернардо дойде да ме види, но Олаф не-, каза той.

Тогава разбрах, това, което той мислеше, че чакам, за да му кажа.

— Мислиш си, че съм убила Олаф и чакам да станеш достатъчно здрав, за да ти дам същия избор, която ми даде след като Харли умря: — Засмях се. — Исусе, Едуард. -

— Не си го убила. — Гледах го как се отпусна във възглавницата си, видимо отпуснат.

— Не, не съм го убила.-

Той успя да се усмихне слабо.

— Това нямаше да бъде същия избор. Но ако убиеше Олаф, нямаше да искаш да ми дължиш друга услуга. -

— Ти се страхуваше че ще се стигне до точка, която да го превърне в престрелка като в ОК Corral— -

— Да, — каза той.

— Мислех, че искаш да видиш кой от нас е по-добър.-

— Мислех си, че умирам на стълбите. Всичко, за което можех да мисля е, че Питър и

Бека ще умрат там, с мен. Бернардо и Олаф бяха там, но ти отиде нагоре по стълбите и не се върна. Когато се показа зад този ъгъл, знаех, че ще изведеш хлапетата. Знаех, че ще рискуваш живота си за техните. Бернардо и Олаф щяха да се опитат, но децата не биха били техен приориТед. Знаех, че ще бъдат твой. Когато припаднах в пещера, не бях притеснен. Знаех, че ще го направиш както трябва. -

— Какво искаш да кажеш, Едуард?-