Обсидианова пеперуда

— Да, да, дори експерт не може да накара хората да преживеят това, което са преживели тези шест. Трябваше да загубим някой от тях. Ако има значение, аз не знам защо те все още са живи. Защо някой от тях не е развил някаква инфекция— Те всичките са необикновено здрави.

Маркс се изправи толкова рязко, че разсипа кафето по ръката си. Той прокле, отиде до мивката и изля останалата част от кафето в нея.

— Как можеш да каже че са здрави? — Той погледна през рамото си към доктора докато държеше ръката си под водата.

— Те все още са живи, лейтенант и за тяхното състояние те са много здрави.

— Магия би го направила — казах.

Всички ме погледнаха.

— Има заклинания, които биха задържали човек жив по време на мъчение, така че мъчението да бъде проточено.

Маркс откъсна прекалено голяма салфетка и се обърна към мен, почиствайки ръцете си.

— Как можеш да кажеш, че не правиш черна магия?

— Казах че има заклинания които могат да го направят, не че аз правя заклинания — казах.

Трябваха му три пъти за да хвърли салфетката в кошчето.

— Само знанието за такова нещо е зло.

— Мисли каквото искаш, Маркс, но може би една от причините, заради която трябваше да ме повикаш, е това че се пазиш толкова чист, че не знаеш достатъчно, за да помогнеш на тези хора. може би ако беше по-заинтересован от решаването на случаят от колкото от собствената си душа, щеше да си го разгадал до сега.

— Запазването на безсмъртна душа е по-важно от решаване на престъпление — каза той. Сега започна да върви към мен.

Изправих се, чашата с кафе в ръката ми.

— Ако си по заинтересован от душите от колкото от престъплението стани министър, Маркс. Точно сега се нуждаем от ченге.

Той вървеше към мен и мисля че щеше да дойде достатъчно близо, че да си разменим удари, но го гледах как си спомня какво направих в коридора. Гледах как си спомни предупреждението и той ме заобиколи от далеч за да стигне до вратата.

Д-р Евънс погледна от единият към другия, сякаш се чудеше какво е пропуснал. Маркс се обърна на вратата, посочи с пръст към мен.

— Ако стане по моя начин, довечера ще си на самолета. Не можеш да помолиш дявол да ти помогне да хванеш дявол. — С това той затвори вратата зад себе си.

Евънс проговори в тишината.

— Трябва да има нещо повече във теб, госпожице Блейк, нещо повече от голяма твърдост, нещо което не съм видял още.

Погледнах го и отпих от кафето, което бе започнало да се охлажда.

— Какво те накара да кажете това, докторе?

— Ако не знаех по-добре, бих казал че лейтенант Маркс се страхува от теб — каза той.

— Той се страхува от това което мисли че съм, д-р Евънс. Той подскача от сенки.

Евънс ме погледна, чаят му забравен в големите му ръце. Погледа беше дълъг и пресмятащ. Почувствах подтикът да се свия заради тази бдителност, но го преборих.

— Може би си права, госпожице Блейк или може би той вижда нещо във вас, което аз не.

— Когато прекарваш цялото си време притеснявайки се, че дяволът е точно зад теб, евентуално ще започнеш да го виждаш където е и не е — казах.

Евънс се изправи, кимайки. Отиде до мивката и изми чашата си. Проговори без да се обръща.

— Не знам дали някога съм виждал дявол, но съм виждал истинско зло, ако дявола не е зад него, все пак е зло. — Той се обърна и ме погледна. — И ние трябва да го спрем.

Кимнах.

— Да, трябва.

Той се усмихна тогава, но очите му останаха уморени.

— Ще работя с колегите тук, те са свикнали да работят повече с живите вместо с мъртвите. Ще се опитаме да разберем защо тези шестте са оцелели.

— А ако е магия? — попитах.

Той кимна.

— Не казвайте на лейтенант Маркс, но жена ми е вещица. Тя е пътувала по света с мен, виждала е такива неща. Понякога това което намираме е повече в нейната специалност от колкото в моята, не често, но се случва. Хората са напълно способни да се измъчват един друг без магия. Но по някога е нещо повече.

— Не приемайте това грешно — казах — но защо не й си се обадил за това?

Той си поеме дълбок дъх и го изпусна.

— Тя беше извън страната по друг случай. Защо, може би ще попитате, не и се обадих да се прибере по-рано.

Поклатих глава.

— Нямаше да попитам.

Той се усмихна.

— Благодаря ти за това. причината ми бе, че жена ми е нужна другаде и че ФБР изглежда бяха сигурни, че е човек. — Той погледна към Едуард и обратно към мен. — Истината, госпожице Блейк е че нещо в това ме изплаши. А аз не съм човек, който се плаши лесно.

— Страхувате се за жена си — казах.

Погледна ме сякаш можеше да погледне направо в ума ми с тези бледи очи.

— Ти няма ли да бъдеш?

Докоснах ръката му, нежно.

— Доверете се на инстинктите си. Ако го чувствате грешно изпратете я надалеч.

Той се дръпна от докосването ми, усмихнат и хвърли салфетката, с която бе избърсал ръцете си, в кошчето за боклук.

— Това би било ужасно суеверно от моя страна.

— Имате лошо предчувствие с жена ви намесена в този случай. Довери се на инстинктите си. Не се опитвай да бъдеш разумен. Ако обичаш жена си, слушай сърцето си, не главата си.

Той кимна два пъти и каза.

— Ще помисля за това което казахте. Сега, наистина трябва да вървя.

Подадох му ръката си и той я прие.

— Благодаря за времето ти, докторе.