Обсидианова пеперуда

Но нямаше да чакам дълго. Заплашителното трио дойде точно до навеса. Стегнах се готова да стана, ако Едуард стане, но той остана седнал, въпреки че ръцете му бяха скрити под масата. Вероятно си беше извадил пистолета. Изпуснах си салфетката „случайно” и когато се вдигнах в едната ми ръка беше тя, а в другата — Браунинга. Пистолета беше скрит под масата, но беше насочен към лошите момчета. Изстрел от под масата вероятно нямаше да убие никого, но щеше да направи голяма дупка в нечий крак или слабини, зависи от колко висок е човекът, който стои на грешното място в грешното време.

— Харолд — каза Едуард — довел си подкрепление. — Гласът му все още беше този на Тед, по-жив от обикновеното, но не беше вече радостен глас. Не можех да кажа какво се бе променило в гласа, но вдигна нивото на напрежение още малко. Бека се сви назад, така че да не може да вижда мъжа, криейки лицето срещу ръката на Едуард. Дона се протегна към нея, дръпна я далеч от Едуард в нейните ръце. Лицето на Дона беше отворено ужасено като на момиченцето. Едуард беше отворен, почти усмихнат, но очите му бяха станали празни. Истинските му очи надничаха изад маската. Виждах чудовището, истинското чудовище. Ниският с белега се мърдаше от единият на другият крак.

— Да, това е Ръсел — той посочи към индианеца — а това е Нют.

Почти казах: “Нют” на глас, но помислих, че имаме достатъчно проблеми, без да бъда умница. И хората казват, че не зная кога да си задържа устата затворена.

— Том и Бени все още ли са в болницата? — попита Едуард, гласът му все още разговорлив. Все още не бяхме привлекли много внимание. Някои поглеждаха към нас, но не бяха много.

— Ние не сме Том и Бени — каза Ръсел. Гласът му съвпадаше с усмивката на лицето му, но си спомних че това е просто друг начин да покажеш зъби.

— Глупаво от твоя страна — казах.

Погледът му се отмести към мен. Очите му бяха толкова черни, че ириса се беше слял с зеницата в една черна дупка.

— Ти да не си друго състрадателно сърце, опитващо се да предпази индианските земи в безопасност от нас, бедните диваци?

Поклатих глава.

— Била съм обвинявала в много неща, но никога, че съм състрадателно сърце. — Усмихнах се нагоре към него и си помислих, че ако дръпна спусъка, ще отнеса половината от бедрото му и може би да го осакатя за цял живот. Толкова близо до масата стоеше. Достатъчно близо, че исках да се дръпне, но чаках Едуард, а той нямаше проблем с това как са се надвесили над нас.

— Трябва да напуснете сега — каза Едуард и гласът му започна да звучи като на Едуард. Тед си отиваше, оставяйки лицето му празна, студена маска, очите му празни като зимното небе. Гласът му не съдържаше интонация сякаш казваше нещо съвсем различно. Едуард изплуваше от маската на Тед като пеперуда освобождаваща се от пашкула, въпреки че виждах нещо не толкова красиво, по-малко безвредно от аналогията, защото това което излизаше на светлина не беше безопасно и ако нещата отидат на зле нямаше да бъде ама въобще красиво.

Ръсел се наведе над масата, ръцете му се подпряха отгоре. Той се наведе така, за да може да е по-близо до лицето на Дона, игнорирайки Едуард и мен. Или беше глупав или той бе помислил, че няма да започнем първи на публично място. Той беше прав за мен, но не бях сигурна за Едуард.

— Ти и приятелите ти ще стойте далеч от пътя ни или ще се нараниш. — Не се усмихваше, когато го каза. Гласът му бе равен и заплашителен. — Имаш малко сладко момиченце. Ще бъде срамно, ако нещо й се случи.

Дона побеля и стисна Бека по-силно. Не знаех какво планираше Едуард, защото бе Питър този, който проговори.

— Не заплашвай сестра ми. — Гласът му беше нисък и ядосан, страхът не се показваше.

Погледа на Ръсел се премести към Питър и той се наклони към лицето му. Питър стоеше неподвижен, докато лицата му бяха на инчове един от друг, но очите му шаваха напред назад, сякаш се опитваха да избягат. Ръцете му стискаха седалката, сякаш буквално се държеше да не се отдръпне.

— И какво ще направиш за това, малко момче?

— Тед? — направих го на въпрос.

Очите на Ръсел прескочиха към мен, тогава обратно на Питър. Той се наслаждаваше на страха на момчето. Трудно е да си корав, ако не можеш да накараш четиринадесет годишно момче да се дръпне. Той приключи с плашенето на Питър и се обърна към мен. Не мисля, че ме приемаше като заплаха. Негова грешка. Не можех да видя Едуард през празното лице на Ръсел, но чух гласът му, студен и празен.

— Направи го.