Обсидианова пеперуда

Не, не го застрелях. Не беше това, за което исках позволение и Едуард бе позволил. Как знаех това— Просто го знаех. Стиснах пистолета в лявата си ръка и издишах, дълго и меко, докато раменете ми не се отпуснаха. Централизирах се както съм учила от години в Джудото и сега Кенпото. Представям си ясно как пръстите ми отиват към гърлото му и минават през плътта. Когато се биеш наистина не си представяш как удряш някого, представяш си как го нараняваш доста. Въпреки че се сдържах малко. Можете да деформирате трахеята на човек с това движение, а аз не исках да ходя в затвора заради това. Отпуснах дясната си ръка до мен на седалката и я вдигнах с два пръста като насочени копия. Ръсел видя движението, но не реагира навреме. Изпратих двата си пръста в гърлото му и се изправих със силата на удара.

Той се задави, вдигна ръцете си към гърлото, наполовина падна върху масата. Използвах дясната си ръка да забия лицето му в масата, веднъж, два, три пъти. Кръв потече от носа му и той падна неподвижен, така че свърши на пода гледайки към тавана, давейки се, опитваше се да диша през нараненото си гърло и счупеният нос. Мисля, че ако можеше да диша по-добре, щеше да е припаднал, но е трудно да припаднеш, докато се давиш. Той се мяташе паднал на пода, давеше се, очите му се подбелиха.

Аз стоях до навеса, гледайки надолу към него. Пистолета ми все още беше в лявата ми ръка, отстрани, не натрапчив срещу черните ми джинси. Повечето хора няма да видят пистолета. Ще видят кръвта и мъжа на пода.

Харолд и високият Нют стояха там, замръзнали, гледайки надолу към Ръсел. Харолд поклати глава тъжно.

— Не трябваше да правиш това.

Едуард стоеше до навеса, блокирайки погледа на Дона и Бека. Говореше тихо, гласът му не се разнесе много извън кръга ни.

— Не заплашвай тези хора отново, Харолд. Не се приближавай до тях, по каквато и да е причина. Кажи на Райкър, че те са извън лимита му или следващият път няма да е просто счупен нос.

— Видях пистолетите — каза Харолд с тих глас. Той се наведе до Ръсел. Очите на големият мъж все още не се бяха фокусирали. Синята му тениска беше станала лилава заради кръвта. Харолд клатеше глава. Вдигна поглед към мен.

— Коя, по дяволите, си ти?

— Анита Блейк — казах.

Той поклати глава отново.

— Не знам името.

— Предполагам репутацията ми не ме предхожда.

— Тя ще — каза Харолд.

Казах:

— Питър дай няколко салфетки.

Питър не зададе въпроси. Той просто взе няколко салфетки и ми ги подаде. Взех ги с дясната си ръка и ги подадох на Харолд. Той ги взе, гледаше лицето ми, очите прескачаха към пистолета изваден до бедрото ми.

— Благодаря.

— Няма проблем.

Той сложи салфетките срещу носа на Ръсел и пое едната му ръка.

— Хвани другата му ръка, Нют.

Имаше дистанциран звук от сирени. Някой се беше обадил на ченгетата. Ръсел все още беше нестабилен на краката си. Те държаха салфетките и изглеждаше и глупаво, и гротеско с кървавите салфетки на носа му. Трябваше да прочисти гърлото си два пъти преди да може да говори, гласът му беше груб, изпълнен с болка.

— Ти, шибана кучко! Ще те нараня толкова зле за това.

— Когато можеш да стоиш без помощ и наместят носа ти в най-близката болница, обади ми се. С удоволствие бих повторила мача.

Той се изплю в моя посока, но не можеше да се прицели, така че се размаза на пода. Грозно, но не много ефективно.

— Хайде — каза Харолд. Той се опитваше да тръгне към вратата. Сирените бяха много близо сега. Но Ръсел не беше приключил. Той се обърна, принуждавайки другите двама да се обърнат с него.

— Ще те чукам кучко и ще оставя момичето и момчето на койотите.

— Ръсел не учиш бързо — казах.

Бека плачеше сега, а Дона беше толкова бледа, че се притеснявах, че ще припадне. Не можех да се обърна достатъчно, че да видя лицето на Ричард, без да отмествам поглед от лошите момчета, така че не знаех как изглежда той. Но не беше красива сцена.

Ченгетата влязоха, а Харолд все още се опитваше да извади Ръсел през вратата. Едуард и аз използвахме суматохата да приберем пистолетите. Двамата униформени бяха малко несигурни кого да арестуват, но хората свидетелстваха, че са чули заплахите на Ръсел и са го видели да ни заплашва, преди да го нараня. Никога не бях виждала толкова много свидетели да сътрудничат. През повечето време хората ставах неми и глухи, но когато бе замесено малко красиво момиченце това помагаше на хората да си спомнят. Технически, Ръсел можеше да повдигне обвинение за нападение срещу мен, но всички скочиха сами да казват, че той ни е заплашвал. Един от мъжете каза, че е видял Ръсел да вади нож. Невероятно колко бързо детайли биват добавяни към историята. Не можех да потвърдя за ножа, но имах достатъчно свидетели на заплахите, че си помислих, че няма да ходя в затвора. Едуард извади личната карта на името на Тед и офицерите го познаха по репутацията му, не от пръв поглед. Аз извадих екзекуторският си лиценз и позволението ми за носене на пистолет. Технически, пистолета ми беше скрит по това време. Обясних, че нося яке, за да не изплаша децата. Ченгетата кимнаха, написаха го и изглежда бяха очаквали всичко това.