Обсидианова пеперуда

Той отключи колата и влезнахме вътре. Включи двигателя и климатика, въпреки че въздухът не се беше охладил още. Стояхме в скъпата кола и тишината изпълни колата.

— Да не броиш до десет? — попита той.

— Опитай с хиляда и ще си по-близо.

— Питай. Знам, че искаш.

— Добре, ще съкратим конското за това, че си вкарал Дона и децата й в твоите каши и направо ще започнем с кой по-дяволите е Райкър и защото изпраща маймуните си, да те предупреждават?

— Първо, кашата е на Дона и тя ме вкара в нея.

Неверието ми вероятно се е показало на лицето ми, защото той продължи.

— Тя и приятелите й са част от любителско археологично общество, което се опитва да запази индианците да останат в местността. Запозната ли си с това как се правят археологически разкопки?

— Малко. Знам че използват въжета и маркировки, за да отбележат къде е бил намерен обектът, правят снимки, скици, нещо като това, което правиш на мъртво тяло, преди да го преместиш.

— Може да ти се има доверие да дойдеш с перфектна аналогия — каза, но се усмихваше. — Ходих с Дона и децата през уикендите. Те използват четки за зъби тънички четчици, за да почистят пръстта.

— Знам че имаш нещо предвид. — казах.

— Когато ловци намерят места, където вече е било изследвано, а понякога и такива, на който до сега не е било намирано нищо, те довеждат булдозери и трактори и плячкосват, колкото могат.

Зяпнах.

— Но това ще унищожава повече, отколкото те могат да вземат, освен това, ако местиш предметите преди мястото да бъде регистрирано се губи много от историята му. Имам предвид почвата, в която е намерено може да помогне да се определи колко стар е предмета. Каквото е намерено близо до предмета може да каже  много неща на тренирано око.

— Ловците не се интересуват от историята. Те взимат каквото намерят и го продават на частни колекционери или дилъри, които не внимават много с начина, по който са били намерени предметите. Местата на, които Дона се занимава са били са били нападнати от ловци.

— Тя те помоли да погледнеш.

— Подценяваш я. Тя й приятелите й мислели, че могат да се разберат с Райкър, тъй като бяха сигурни, че са били неговите хора.

Въздъхнах.

— Не я подценявам, Едуард.

— Тя и приятелите й не разбират колко лош човек е Райкър. Един от големите ловци тук, с охранители, добра група която да се справи с такива като Дона и дори местният закон. Райкър е заподозрян в смъртта на две местни ченгета. Това е една от причините нещата в ресторанта да минат така гладко. Всички ченгета знаят, че Райкър е заподозрян в доста убийства, не лично, но той е дал думата.

Усмихнах се, не беше приятна усмивка.

— Чудя се колко ли фишове за паркиране са получили той и хората му след въпросният инцидент.

— Достатъчно, че адвоката му да си износи костюмите. Няма доказателство, че хората на Райкър са били намесени е, просто фактът, че ченгетата са били убити и свидетел е видял кола, която може да е била негова.

— Свидетелят все още ли е сред живите? — попитах.

— О, схващаш бързо.

— Ще приема това за не.

— Той е изчезнал — каза Едуард.

— Тогава защо е след Дона и децата и?

— Защото децата бяха с нея, когато тя и групата и сформирали преграда, която защитава частна земя, за която Райкър е получил разрешение да разкопае с булдозери. Те бяха самата преграда.

— Глупаво, тя не е трябвало да взима децата.

— Както казах, Дона не разбира колко лош човек е Райкър.

— И какво се е случило?

— Отнесли са се грубо с групата й, оскърбили са ги, били са бити. Окото на Дона беше посинено.

— И какво направи Тед за това? — гледах лицето му, ръцете ми кръстосани над стомаха. Всичко което можех да видя беше профила му, но беше достатъчно. Не му беше харесало това, че Дона е била наранена. Може би беше просто само това, че тя му принадлежи, мъжка гордост, или може би… може би беше нещо повече.

— Дона ме помоли да си поговоря с мъжа.

— Ще приема, че това са били двамата мъже, които си вкарал в болницата. Спомням си, че попита Харолд дали другите двама все още са в болницата.

Едуард кимна.

— Да.

— Само двама в болница и никой в гроба. Трябва да си се разпуснал.

— Не можех да убия някой без знанието на Дона, така че направих демонстрация с двама от мъжете му.

— Нека позная. Единият от тях е бил мъжът, който е наранил Дона.

Едуард се усмихна щастливо.

— Том.

— А другият?

— Той е бутнал Питър и го е заплашил, че ще му счупи ръката.

Поклатих глава. Въздухът започна да се охлажда, а косъмчетата ми настръхнаха, дори през якето или не беше заради студа.

— На вторият му е чупена ръката нали?

— Между другите неща — отвърна той.

— Едуард, погледни ме.

Той се обърна и ми даде студения си син поглед.

— Истината, грижа ли те е за това семейство— Ще убиеш ли, за да ги защитиш?

— Убивам, за да се забавлявам, Анита.

Поклатих глава и се наведох по-близо до него, близо достатъчно, че да изучавам лицето му, да се опитам да го накарам да издаде тайните си.

— Без шеги, Едуард, кажи ми истината, сериозен ли си за Дона?

— Ако ме питаш, дали я обичам, ще кажа не.

Поклатих глава отново.