Обсидианова пеперуда

— Така че те разследваха всички тези хора? — попитах.

— Това е от където дойдоха допълнителните документи.

— И?

— Нищо.

— Нищо?

— Няколко съседи са се карали заради деца смачкали цветя, една афера където съпругът озовал се мъртъв, е чукал по вратата на съседската съпруга. — Едуард се ухили. — Съседът е щастливец, че мъжът е бил нарязан, в серия от серийни убийства. Иначе, щеше да е най-отгоре на списъка със заподозрени.

— Не може ли да е бил подражател?

— Полицията не мисли така и повярвай ми те се опитаха да свържат парчетата.

— Вярвам ти. Полицията мрази да изоставя да й се изплъзне добър мотив тъй като през повечето врене мотиът дори не е един от най-важните им приоритети. Повечето хора убиват, заради глупави неща — импулс, заради измама.

— Имаш ли логическа причина защо всички тези хора са оставили къщите си празни точно в правилната нощ за убиеца или убийците.

Кимнах.

— Да.

Той ме погледна, лека усмивка на лицето му.

— Слушам.

— Обикновено е за хората да се чувстват некомфортно в места, в които има силни призраци.

— Казваш, че това е направено от призрак?

— Чакай, чакай докато свърша.

Той кимна леко.

— Заслепи ме.

— Не мисля, че заслепява, но мисля, че така е направено. Има заклинания, които се предназначени да накарат хората да се чувстват неловко в къща или място. Но заклинанието, което четох в колежа беше просто за един човек или една къща, не дузина къщи и двойно повече хора. Не съм сигурна, че сбор от вещици работещи заедно могат да повлияят на толкова голяма площ. Не знам толкова много в тази област. Нуждаем се да потърсим вещица, която да попитаме. Но мисля, че е съмнително. Просто го споменавам като възможност.

— Това е възможност, която ченгетата все още не са открили.

— Приятно е да знам, че не съм пропиляла напълно последните пет часа от живота си.

— Но ти не мислиш, че са вещици — каза Едуард.

Поклатих глава.

— Вещиците от почти всеки вид вярват в тройното правило. Каквото даваш, се връща при теб, тройно.

— Каквото даваш това и ще намериш.

— Точно така и никой не би искал нещо такова да се върне към него тройно. Бих казала също и че вярват в: „Прави каквото правиш, но не наранявай никого.” Но можеш да срещнеш лоши езичници, точно както можеш да срещнеш лоши християни. Само това че вярата казва, че нещо е грешно, не означава че някой няма да наруши правилата.

— Тогава какво мислиш ги е накарало да напуснат домовете си, точно когато убиеца е имал нужда?

— Мисля, каквото и да е направило това, е достатъчно голямо и могъщо, така че просто да пристигне на мястото и да поиска хората да си тръгнат, и те тръгват.

Едуард се намръщи.

— Не съм сигурен какво имаш предвид.

— Нашето чудовище пристига, знае коя къща иска и изпълва останалите къщи със страх, изкарва останалите семейства навън. Това отнема много сила, но да защити семейството, което ще убие, така че то да не изчезне, това е наистина впечатляващо. Знам някои свръхестествени същества, които могат да хвърлят усещане за неудобство около тях. най-вече, мисля, за да държат ловците надалеч. Но не знам нищо, което може да причини такъв вид контролирана паника.

— Така че, казваш, че не знаеш какво е — каза той и съвсем леко разочарование оцвети гласът му.

— Не още, но ако това е истина, тогава изхвърля доста неща от списъка. Имам предвид, някой вампири могат да причиняват страх по този начин, но не толкова надалеч, а ако успеят да го направят, не могат да защитят определена къща.

— Познавам вампирско убийство когато го видя, Анита, това не е такова.

— Просто подхвърлям примери, Едуард. Дори и демон не може да направи това.

— Ами демон? — каза той.

Погледнах го, видях че е сериозен, така че му отговорих сериозно.

— Няма да отивам към това, колко дълго е, откакто някой е виждал дявол, великия демон, по земята, но ако беше нещо демонично, щях да го почувствам днес в къщата. Демоните остават следа след себе си, Едуард.

— Не може ли някой толкова могъщ да скрие присъствието си от теб?

— Вероятно — казах. — Не съм свещеник, така че вероятно, но каквото и да обезобразява тези хора не иска да се крие. Не е нещо демонично, почти съм сигурна в това, но отново не съм експерт по демоните.

— Знам, че Дона може да ни помогне да намерим вещица утре. Не знам дали тя познава някакви експерти по демоните.

— Има само двама в страната. Преподобният Саймън МакКупън, който държи рекорда за този век в тази страна за брой направени прогонвания на демон, и д — р Фило Мерик, който преподава в университета в Сан Франсиско.

— Звучиш сякаш ги познаваш — каза Едуард.

— Слушах в класа преподаван от Мерик и разговарях с преподобния Саймън.

— Не знаех, че си заинтересувана от демоните.

— Нека кажем, че съм изморена от това, да попадам на тях, без да знам много за тях.

Той ме гледаше някак очаквателно.

— Кога попадна на демон?

Поклатих глава.

— Няма да говоря за това след залез. Ако наистина искаш да разбереш, питай ме отново утре, когато слънцето грее.