Обсидианова пеперуда

— Гърците вярват, че някога не е имало мъж и жена, всички души били цели. Тогава душите били разкъсани на женска и мъжка. Гърците мислят, че когато намериш другата половина от душата си, твоята духовна половинка, тогава ще бъдете перфектните любовници. Но аз мисля, че ако намериш другата си половинка, вие ще бъдете прекалено еднакви, за да сте любовници, но все пак ще бъдете духовни половинки.

Борех се силно да прикрия изненадата от лицето си от тази малка реч. Надявах се да съм успяла.

— Какво се опитваш да кажеш? — настоя Олаф.

— Тя е като парче от душата ми, Олаф.

— Ти си луд — каза Олаф — лунатик. Духовни половинки, глупости!

Един вид бях съгласна с Олаф за това.

— Тогава защо мисълта да й дам пистолет, докато съм на лов за нея, е най-голямата ми фантазия? — попита Едуард.

— Защото си луд — отвърна Олаф.

Чуй, чуй, исках да кажа на глас.

— Знаеш, че за мен няма по-голям комплимент — каза Едуард. — Ако искам да те убия, Олаф, просто ще го направя. Същото е и с Бернардо, защото знам, че съм по-добър и от двама ви. Но с Анита никога няма да бъда сигурен, докато не тръгнем един срещу друг. Ако умра без да знам кой от нас е по-добър, ще съжалявам, че не съм разбрал.

— Не можеш да имаш предвид, че това момиче, това die Zimtzicke момиче е по-добро от Бернардо и мен.

— Точно това имах предвид.

Die Zimtzicke означава кавгаджийка или кучка. Не можех наистина да споря за това. Олаф ме мразеше и преди. Сега щеше да се чувства принуден да се съревновава. Не се нуждаех от това. А похвалното беше, че не бях успокоена знаейки, че Едуард фантазира за това как ще ме убие. О, извинете ме, да тръгне на лов след мен, докато аз съм въоръжена, за да разбере кой е по-добър. О да, това със сигурност беше по-разумно.

Погледнах часовника си. Беше 1:30.

— Честно казано, момчета, не знам дали да се чувствам поласкана или изплашена, но знам едно нещо. Късно е и съм уморена. Ако наистина ще ходим да видим големият лош вампир тази вечер, тогава трябва да е сега.

— Просто не искаш да видиш снимките тази вечер — каза Едуард.

Поклатих глава.

— Не, не точно преди да се опитам да поспя. Дори не искам да чета съдебните показания тази вечер. Утре първото нещо, което ще погледна са съдебните показания.

— Страхуваш се — каза Олаф.

Срещнах ядосаните му очи.

— Нужен ми е сън, ако искам да функционирам добре докато съм тук. Ако видя снимките преди да си легна, не мога да си гарантирам сън.

Обърна се към Едуард.

— Душевната ти половинка е страхливец.

— Не, просто е честна.

— Благодаря ти Едуард. — Застанах по-близо до Олаф, толкова че трябваше да извия врата си назад, за да видя лицето му. Нямаше начин да постигна директен контакт с очите, така че отстъпих за по-удобен ъгъл на врата ми и срещнах дълбоките му очи. — Ако бях мъж, щях да се чувствам задължена да погледна снимките, да се докажа достойна за хвалбите на Едуард. Но едно от хубавите неща от това да бъдеш жена, е това че нивото ми на тестостерона отрова е по-ниско от на повечето мъже.

— Тестостеронна отрова? — Олаф изглеждаше объркан.

— Покажи ми стаята, тогава му обясни, Едуард. Искам да взема няколко допълнителни неща, ако ще говорим с вампири тази вечер.

Едуард ме поведе покрай мрачният Олаф и през врата, през която изглежда всички изчезваха. Коридорът беше бял и толкова неукрасен, че изглеждаше недовършен. Той посочи стаята на Бернардо като първата в коридора, стаята на Олаф беше до моята.

— Наистина ли мислиш, че е добра идея с Олаф да сме един до друг?

— Като те слагам до него показвам, че не ме е страх за теб.

— Но аз съм.

Той се усмихна.

— Просто поеми някакви основни предпазни мерки. Ще бъдеш добре.

— Приятно е да знам, че единият от нас е сигурен. Ако не си забелязал, той ме превъзхожда с около тон.

— Говориш, сякаш това би било частна битка. Познавам те Анита. Ако Олаф влезе през вратата ти тази вечер, ти просто ще го застреляш.

Изучих лицето му.

— Да не нагласяш нещата така, че да го убия?

Той примигна и за момент видях изненадата му.

— Не, не. Имам предвид това, което казах за Олаф. Ако го исках мъртъв, просто ще го убия. Слагам те до него, защото знам как мисли. Той ще помисли, че е капан, прекалено лесно, ще се държи добре тази вечер.

— Ами утре вечер?

Едуард сви рамене.

— По една нощ в даден момент.

Поклатих глава и отворих вратата. Едуард ме повика преди да мога да влезна или включа лампата. Обърнах се с лице към него.

— Знаеш, повечето жени стават сантиментални когато мъж им каже, че те са неговата духовна половинка.

— Аз не съм повечето жени.

Усмивката му се разшири.

— Амин на това.

Погледнах го.

— Знаеш ли това, което каза ме изплаши. Мисълта, че фантазираш за това, да тръгнеш на лов за мен и да ме убиеш. Това е зловещо Едуард.

— Съжалявам — каза той, но все още се усмихваше, все още беше развеселен.

— Но честно казано, ако беше казал това със духовните половинки в някакъв любовен смисъл, това би ме изплашило повече. Знам, откакто те познавам, че може някой ден да ме убиеш, но да се влюбиш в мен… това просто е прекалено странно.

Усмивката му увехна леко.