Огнен лед

Тримата пристигнаха преди няколко дни в Истанбул, за да организират търсене на Ноевия ковчег. Ковчегът е експлоатирана до безобразие тема и дори супермаркетите използват този сюжет, редом с изгледи от имението на Елвис Пресли и скици на Чудовището от Лох Нес, така че Каела през цялото време си отваря очите за други възможности, в случай че тази с Ноевия ковчег излезе ялова. Още първия ден, докато Каела търси някаква лодка, с която да излязат в морето, младата американка се натъква на колоритен руснак, който й казва, че е служил в миналото на подводен ракетоносец, чиято изоставена база е скътана в отдалечен край на Черно море. Намеква дори, че известна неголяма сума би могла да опресни напълно спомените му.

Когато споделя ентусиазирано новината с колегите си, те веднага решават да организират едно паралелно проучване. Изоставената подводничарска база би могла прекрасно да запълни дупката, която търсенето на Ноевия ковчег най-вероятно ще остави. Наета е лодка, която да ги отведе за среща с изследователски кораб на Националната Агенция по Морско и Подводно Дело.

Капитан Кемал, собственик на лодката заявява, че знае за базата и с най-голямо удоволствие ще ги заведе там преди срещата с кораба на НАМПД. Гемията обаче, има проблем с двигателя, когато стигат близо до базата и капитанът иска да се върнат в пристанището за ремонт — имал подобен проблем в миналото и можел да го реши за броени часове, стига да се снабди с необходимата резервна част, — обаче Каела го убеждава да се върне самичък, а тях да остави с гумената лодка на своя братовчед Мехмед, който да ги откара до брега. И така, те поемат със зодиака, а с капитана се разбират да ги прибере на следващия ден.

И ето, гумената лодка приближава широк пясъчен залив, чиито бряг се издига, за да се превърне постепенно в дълга пясъчна дюна. Вълните стават по-високи, а разстоянието помежду им — по-късо и Мехмед намалява скоростта наполовина. Морякът бе казал, че базата е изградена под земята, в близост до някаква научна наблюдателница и за да я открият, трябва да търсят завършващите лули на вентилационни тръбопроводи. Каела бърше слънчевите си очила и се взира в хълмистия бряг, но не забелязва никъде и следа от човешко присъствие. Брегът е пуст и еднообразен и тя започва да се пита, дали не са захапали някоя твърде голяма въдица. Счетоводството на сериала не се радва много на непродуктивни разходи.

— Виждаш ли нещо? — пита Ломбардо, като надвиква извънбордовия двигател.

— Няма табелки, ако това имаш предвид.

— Може да сме сбъркали мястото.

— Кемал каза, че е тук, а и скицата на руснака сочи същото.

— Колко даде на този самоук картограф за нея?

— Сто долара.

Ломбардо добива вид като че ли е сдъвкал цял лимон.

— Колко ли пъти я е продавал досега?

Каела сочи към сушата.

— Онази височинка ми се струва обещаваща.

Туп!

Каела отмята глава назад при необикновения шум. После забелязва неправилната дупка в гумираната тъкан на лодката, само на една стъпка от главата си. Тя решава, че някоя от многобройните лепенки по корпуса се е откъснала, в резултат от жестокото тръскане върху вълните и се обръща към Мехмед, но турчинът се е изправил със странно изражение на лицето и притиска длани към гърдите си. После се свлича, сякаш и на него му изпускат въздуха и се катурва през борда. Останал без контрол, двигателят се обръща на една страна и поредната вълна подхваща лодката отстрани. Тя я надига и показва част от дъното на следващата вълна, която я преобръща с лекота, като изсипва пасажерите в морето.

Небето се завихря над главата на Каела, когато студената вода обгръща тялото й. Тя потъва две-три стъпки, след което изплува на повърхността, но не вижда светлина — главата й се намира под обърнатата лодка. Потапя я и излиза на открито. Край нея изплава голата глава на Ломбардо, а после и на Дънди.

— Как сте? — провиква се тя, като ги приближава.

Ломбардо изплюва остатъка от пурата си.

— Какво стана, по дяволите?

— Май застреляха Мехмед.

— Застреляха? Ти да не си луда?

— Хвана се за гърдите и падна през борда. — Каела се насочва към носа на лодката, следвана от Ломбардо. — Ето тук попадна първият куршум, преди вторият да убие Мехмед.

— Господи! — възкликва Ломбардо и пъха пръст в дупката. — Бедното копеле!

Дънди пристига с мощен кроул и тримата остават така, хванати за лодката. Решават да се държат за нея докато се появи Кемал, вместо да рискуват и да излязат на сушата. Зодиакът е почти под вода, но в някои негови отседи все още има въздух. Опитват на няколко пъти да върнат съда в нормално положение, но тежестта на двигателя и хлъзгавата обла повърхност на надуваемите части правят задачата неизпълнима. Уморяват се бързо, а вълните ги изтласкват все по-близо до плажната ивица.

— Това е положението — заключава Ломбардо, след като поредният опит ги е оставил без дъх. — Май, щем не щем, ще се приземим.

— Ами ако копелетата, дето стреляха по нас, са още там? — обажда се Дънди.

— Да не би да криеш някоя по-добра идея?