Огнен лед

— Аз ще призная пръв от всички, че дори най-обикновена дейност, като например, вземане на душ или готвене, може да се превърне в сложно изпитание — казва Логан. — За ваше щастие, ще останем под вода само няколко часа. — Поглежда часовника си. — Ще се спуснем на тридесет метра, където ще проверим системите. Ако всичко се окаже на ред, ще продължим.

Логан се провира през тясно коридорче — малко по-широко от раменете му — и показва малко, тапицирано пространство зад двете кресла в командното помещение.

— Обикновено тук седя аз, но днес то е изцяло ваше. Аз ще заема местото на втория пилот. Познаваш доктор Пуласки, нали — обръща се той към пилота. — Морски археолог от Университета на Северна Каролина.

Пилотът кимва и Логан се настанява в креслото от дясната му страна. Пред него има огромно количество екрани и контролни прибори.

— Това са нашите очи — казва той, като сочи един ред екрани. — Ето какво има пред нас — показва ни го челната камера.

Капитанът разглежда блещукащото контролно табло и след като разменя няколко реплики с пилота, съобщава на спомагателния кораб, че е готов за потапяне. Нарежда да се започне спускане до тридесет метра дълбочина, където лодката да остане неподвижна. Помпите жужат тихичко, докато в балоните нахлува морска вода. Подводницата потъва под повърхността и престава да се полюшва. Ясният образ на носа изчезва от екрана, погълнат от облак пяна и мехурчета въздух, но после се появява отново, тъмен на синия фон на водата. Екипажът проверява дейността на всички системи, докато капитанът е зает с UQC — подводен безжичен телефон, който го свързва със спомагателния кораб. Гласът, идващ от там, е провлечен и с металически тембър, но думите са съвършено ясни и отчетливи.

Когато се убеждава, че всичко е наред, капитанът подава команда за потапяне.

Движението почти не се усеща. Показваните от мониторите образи отначало са сини, но постепенно потъмняват, заедно с отслабването на проникващата през водния пласт светлина. Запалват външните светлини. Спускането е напълно безшумно. Пилотът го направлява с джойстик, а капитанът внимателно следи показанията на уредите и главно — на дълбокомера. Когато съдът стига на петнадесет метра над дъното, капитанът нарежда да спрат потапянето.

Пилотът се обръща към Пуласки:

— На една ръка сме от мястото, което открихме с дистанционно управлявани сензори. Сега ще огледаме наоколо със звукови вълни. Можем да заложим в компютъра програма, при която подводницата сама следва избран от нея път, докато ние си почиваме. Така се пестят сили и нерви.

— Невероятно — казва Пуласки. — Изненадан съм, че тази забележителна лодка не е в състояние да извърши и да анализира откритията ни, а после да напише доклад, който да защити пред завистниците ни.

— Точно в това направление работим в момента — отвръща Логан с каменна физиономия.

Пуласки клати глава.

— Ще трябва да си търся нова работа — при тези темпове на развитие, морските археолози ще изчезнат като вид, в най-скоро време. Просто ще си наблюдават дъното по телевизията у дома.

— Сърдете се за това на Студената война.

Пуласки се оглежда в почуда.

— И през ум не ми е минавало, че ще мога да използвам за археологически проучвания подводна лодка, създадена за шпионаж срещу Съветския съюз.

— Нямало е как да го знаете. Проектът беше съвършено секретен. Удивителното е, че и цената, в размер на деветдесет милиона, също бе запазена в тайна. По мое мнение, отлично похарчени пари. Сега, след като я получихме от военните, имаме възможност да я използваме за чисто научни цели.

— Доколкото разбрах, използвали са я след катастрофата с космическата совалка „Челенджър“.

— С нея бяха извадени съществени детайли, които позволиха на инженерите от НАСА да определят причините за катастрофата и да ги отстранят при следващите полети. Тя извади един потънал Ф-14, както и една изпусната по погрешка ракета „Феникс“ въздух — въздух, които не искахме в никакъв случай да попаднат в чужди ръце. Някои от нещата, които касаят руснаците, са все още държавна тайна.

— Какво можете да ми кажете за механичната ръка?

— Манипулаторът работи също като човешка ръка с въртеливо движение на всички стави. Лодката има две гумени колела в кила. Не е точно като „Харлей Дейвидсън“11, но можем да се движим по пясъчното дъно. Докато лодката лежи върху него, ръката може да действа до три метра разстояние.

— Забележително. С какъв капацитет?

— Може да вдига предмети с тегло до деветдесет килограма.

— А режещи инструменти?

— Щипките на ръката могат да прережат въже или стоманена проволка, но ако работата заяде, могат да държат и оксиженова горелка. Както ви казах — многофункционално приспособление.

— Да, без съмнение. — Пуласки изглежда много доволен.

Лодката се движи по класическия начин при проучвания: напред-назад, като се мести встрани като сенокосачка. Мониторите показват морското дъно. Няма никаква растителност.

Логан се обажда: