Огнен лед

— За щастие, когато наближат брега и плитчините, скоростта им рязко спада. Но енергията на вълната не намалява от това.

— Значи, водна стена петнадесет метра висока. Три под ред. Всяка една — по-висока от предишната. Отнесоха кея и мотела, наводниха Главната. Знам, че си професор, Рой, но как разбра все пак, че това ще се случи?

— Виждал съм подобно нещо в Нова Гвинея. Провеждахме едно проучване, когато се зароди цунами, с височина до двадесет метра, а самият кораб бе подхвърлен няколко пъти нагоре — същото което ми се случи и днес. Предупредихме населението и мнозина се отърваха, но въпреки това, загинаха повече от две хиляди души.

Полицаят преглъща.

— Това е повече от населението на града ни. — Размишлява върху чутото. — Смяташ, че това се предизвиква от земетресение? Не знаех, че стават такива работи и извън Тихия океан.

— В повечето случаи. — Дженкинс смръщва вежди. — Това тук е напълно необяснимо.

— Ще ти кажа и нещо друго, което не се обяснява лесно. Как да мотивирам заплахата си с бомбен атентат?

— Смяташ ли, че на някой му пука, точно в такъв момент?

Началникът Хоз гледа към града и тълпите народ, които предпазливо се смъкват по хълма и клати глава.

— Не — отвръща той. — Не ми се вярва.

2

Егейско море

Миниатюрната изследователска подводница NR-1 се полюлява върху вълните, недалеч от турското крайбрежие, почти невидима откъм брега, ако не смятаме оранжевия й коничен купол. Капитан Джо Логан е разкрачил крака върху измиваната от морска вода палуба и се държи за един от хоризонталните стабилизатори, които стърчат от двете страни на купола. По отдавна установен навик, той проверява за последен път съда, преди да се потопи.

Логан оглежда четиридесет и пет метровото туловище на подводницата, чиято палуба се издига само на сантиметри над водната повърхност. Останал доволен от огледа, той сваля бейзболната си шапка в морско синьо и маха към закотвената на петстотин метра млечно-оранжева „Каролин Шуе“. Надстройката на мощния спомагателен съд се извисява на няколко етажа, също като жилищен блок. Масивен кран, с товароподемност от няколко тона, стърчи откъм десния борд.

Капитанът се изкачва до върха на купола и провира тяло през отвор, с диаметър осемдесет сантиметра. Спасителната му риза го затруднява и той се гърчи, за да прокара тяло през дупката. Опипва с пръсти цялата обиколка на отвора, за да се убеди, че е чист, а после затваря люка и се спуска в тясното командно помещение. То изглежда още по-тясно заради десетките датчици, циферблати и най-различни прибори и инструменти, които покриват всеки квадратен сантиметър, както на стените, така и на тавана.

Капитанът е мъж със забележителна външност, който би могъл спокойно да мине за професор от „Бръшляновата лига“9. По образование ядрен физик, Логан е командвал няколко кораба, преди да му поверят изследователската подводница №1. Той е среден на ръст и тегло, с редееща руса коса и едва забележима двойна брадичка. Флотът е скъсал отдавна с капитаните от типа Джон Уейн, които приличат на гладиатори и управляват съдовете си с вдигнат срещу вятъра наплюнчен пръст. С компютъризираното си управление, лазерни насочващи устройства и „умни“ ракети, съвременните кораби са твърде скъпи, за да се поверяват на каубои. Логан разполага с остър като бръснач ум и способността да прави мигновен анализ и на най-сложната обстановка.

Командваните от него в миналото съдове са несравнимо по-големи от тази подводница, но никой от тях не може дори да се приближи до нейното равнище на електронизация. Макар и построена в 1969 година, лодката се подлага на непрекъснато осъвременяване. Независимо от свръхмодерното си оборудване, тя все още използва някои по-стари, но утвърдени технически решения. Дебело, четиристотин метра дълго въже води от спомагателния кораб към метална сфера, стисната в стоманени челюсти на кърмата на подводната лодка.

Логан дава нареждане да се освободи буксирното въже, а после се обръща към един мъж около петдесетте, с невъобразимо буйна брада:

— Добре дошъл на борда на най-малката ядрена подводница на света, доктор Пуласки. Съжалявам за теснотията. По-голямата част от пространството е заета от противолъчевите защити. Допускам все пак, че ще предпочетете несгодите на клаустрофобията10 пред тези на лъчевата болест. Предполагам, че вече са ви развели наоколо.

Пуласки се усмихва.

— Да, и ми обясниха, как именно трябва да си пазя главата при движение. — Мъжът говори с лек акцент.

— Може да ви се наложи понякога да чакате на опашка за кафе — екипажът ни се състои от десет души и от време на време всички се струпват на едно място.

— Разбрах, че можете да останете под вода до тридесет денонощия — казва Пуласки. — Не мога да си представя какво е да седиш на дъното, на километрова дълбочина, през цялото това време.