Огнен лед

Инвеститорът е местен човек и се нарича Джек Шрегър — безогледен разрушител на природната красота, който издига грозни жилищни комплексчета, по протежение на реката. Той никога не наема местни хора, като предпочита пришълци — те работят по-продължително, за по-малко пари и са по-непретенциозни.

Администраторът, младеж от Ямайка, поглежда стреснато внезапно налетелия полицейски началник, който започва да крещи:

— Всички вън от мотела! Извънредно положение!

— Какъв е проблемът, началник?

— Има бомба в сградата!

Администраторът се задавя. След това се обръща към телефонната централа и започва да звъни по стаите.

— Имаш на разположение десет минути — осведомява го Хоз. — Отвън чакат автобуси. Всички вън — ти също! Ако някой се опъва, кажи му, че ще го арестувам.

Полицаят тръгва по най-близкия коридор и започва да удря с юмрук по вратите.

— Полиция! Необходимо е да евакуирате незабавно сградата. Имате десет минути на разположение — вика той в сънливите лица, надничащи от праговете на стаите. — Заложена е бомба. Не губете време с нещата си.

Повтаря това до прегракване. Коридорите се изпълват с хора по нощници и халати, пижами или просто завити в одеяла. От една стая се показва смугъл мъж, с неприятно изражение на лицето.

— Какво става тук, по дяволите! — пита Джек Шрегър.

Хоз преглъща с усилие.

— Получихме заплаха за бомба, Джек. Трябва да напуснеш.

Млада блондинка подава глава от същата стая.

— Какво става, бебчо?

— В мотела има бомба — отговаря вместо Шрегър полицая.

Жената побледнява и излиза в коридора. Тя е по копринено кимоно. Шрегър се мъчи да я задържи, но тя се отскубва.

— Нямам намерение да оставам тук — заявява момичето.

— Аз пък не мърдам от това място — тросва се Шрегър и хлопва вратата.

Хоз поклаща объркан глава, после повежда жената за ръка и се присъединява към измъкващата се навън тълпа. Вижда, че автобусите са почти пълни и казва на шофьорите:

— Разполагате с пет минути. Карайте към най-високата точка на града.

Сяда зад кормилото и потегля към рибарския кей. Заместникът му се разправя там с трима рибари. Хоз се ориентира бързо в положението и крещи през отворения прозорец:

— Скачайте веднага в камионетката и право нагоре по хълма или ви арестувам!

— Какво става, бе Чарли?

Хоз снишава глас:

— Виж какво, Бък, нали ме познаваш. Прави каквото ти казвам — после ще се обясняваме.

Рибарят кимва и се качва с останалите в пикала. Хоз нарежда на подчинения си да ги следва, а сам минава още един път по кея, откъдето прибира възрастен мъж, зает със събиране на празни кутии и бутилки. После се убеждава, че Главната е пуста и тръгва нагоре по хълма.

Неколцина разтреперани в утринния студ жители викат към него, но полицаят не обръща внимание на обидните думи, а спира колата и се спуска пеша малко надолу по склона. Сега, след като напрежението на момента е отминало, усеща краката си да омекват. Нищо. Поглежда часовника си. Минават пет минути. Заедно с тях отлитат и мечтите му за спокойни старини, с полицейската пенсийка в джоба. Свършено е с мен, казва си той и го избива пот, въпреки хладината на утрото.

В този момент вижда как се надига хоризонтът, а до слуха му достига тътен като от далечна буря. Хората престават да крещят. Над морето надвисва мрак, а пристанището се изпразва — той вижда дъното — но това трае само броени секунди. Водните талази се завръщат, с шум на реактивен самолет при излитане и подмятат във въздуха рибарските лодки, сякаш са играчки. Следват още две вълни, по на няколко секунди една от друга и всяка следваща е по-мощна от предходната. Те се издигат над брега. Когато се дръпват, от рибарския кей и мотела няма и помен.

Роки поинт, оставен от Дженкинс призори е доста по-различен от онзи, който заварва сега. Закотвените в пристанището лодки представляват безформена маса от дърво, метал и фибростъкло, струпана по протежение на брега. По-малки съдове са запратени върху Главната. Витрините са разбити като от банда вандали. Водата е помътняла и пълна с водорасли и парчетии, а серният мирис на морско дъно се смесва с този на умряла риба. Мотелът е изчезнал. От рибарския кей са останали само коловете, макар масивният вълнолом да не е мръднал. Дженкинс насочва лодката си към една фигура, размахала ръце на вълнолома. Началникът Хоз хваща хвърленото му въже, закрепя го и скача в лодката.

— Има ли пострадали? — пита Дженкинс, докато разглежда града и пристанището.

— Джек Шрегър загина. Доколкото знам, само той. Всички други изкарахме от мотела.

— Благодаря ти, че ми повярва. Съжалявам, че те навиках така.

Началникът издува бузи.

— Добре че те послушах. Представяш ли си, какво би станало?

— Кажи ми какво видя — настоява Дженкинс. Ученият в него е надделял.

Хоз излага подробностите:

— Застанали бяхме на хълма. Приличаше на ураганна буря и звуците бяха подобни. После пристанището се изпразни, също като умивалник, на който са махнали тапата. Видях дъното. Това трая само секунди, а после водата нахлу назад, с рева на самолет.

— Сполучливо сравнение — в открито море цунами се движат с близо хиляда километра в час.

— Уха! — не се сдържа полицаят.