Огнен лед

— Излязохте прав за преследвачите. Приближи ни рибарска гемия и някакви невъзпитани простаци направиха опит да се самопоканят на борда. Трябваше да им дадем урок. Един от вашите хора ги насочваше със светлинни сигнали, докато не забихме нож в сърцето му. — Казакът посочва простряно на палубата тяло.

— Посрещнахме горещо посетителите си — обажда се друг казак, а другарите му избухват в смях. Войниците изхвърлят трупа през борда. Капитанът се готви да попита за втория огняр, но закъснява.

Той съобщава за присъствието си с мощен удар — четирима казаци са покосени от пушечен огън, като с невидима коса. Един куршум попада в гърдите на Якилев и го поваля край борда. Той не пада веднага и използва собственото си тегло, за да изтласка капитана от опасната зона. Останалият невредим казак се хвърля по корем и пълзи върху палубата, без да прекратява стрелбата, но е закован на място, преди да стигне до укритието на един вентилационен отвор.

Използвайки заетостта на огняря, Тавров и майорът се измъкват настрани, но след няколко крачки, огромното тяло на казака се свлича в локва кръв. Той прави знак на капитана да се приближи и шепне в ухото му:

— Погрижи се за семейството — чува морякът хъхрещ, гърлен глас. — Те трябва да оцелеят. — Ръката се вкопчва в сакото на Тавров. — Не забравяй: без цар няма Русия. — Офицерът премигва, сякаш силно изненадан от положението, в което е поставен. — Да пукне този мърляв кораб! Дайте ми кон… кон… — И животът си отива от огромното тяло. Огънят в окото угасва, пръстите се отварят и изпускат реверите на сакото.

В този миг корпусът е разтърсен от силен удар. Свит на две, Тавров прибягва към борда и вижда рибарската гемия на стотина метра от кораба. От нея стрелят с малокалибрено оръдие. Второ попадение разтърсва корпуса.

Някъде отдолу се разнася приглушен тътен. От корпуса изтича запалено смазочно масло, което се разстила като огнена пелена върху повърхността на морето. Вторият огняр решава да напусне кораба. Притичва през палубата, захвърля пушката през борда и сам се мята в незаета от огнената покривка част от повърхността. Преценката му за скоростта, с която тя се разпространява обаче, се оказва неточна. За броени секунди, пламъците го поглъщат и страховитите му писъци огласят нощта.

Канонадата измъква останалите от техните укрития. Моряци тичат отчаяни към спасителната лодка откъм пощадената от огъня страна. Тавров иска да се присъедини към тях, но си спомня предсмъртните слова на Пьотр. Пълнейки с хриптене болните дробове, той се задъхва по стълбата нагоре и отваря с цялата тежест на тялото си вратата към офицерските кабини.

Погледът му пада върху покъртителна картина. Четири момичета, в девическите си рокли, се притискат към стената заедно с готвачката. Застанала в закрилническа поза над тях, по средата на помещението се е изправила жена на средна възраст, със сиво-сини, изпълнени с тъга очи. Тя има дълъг и тънък нос и волева, но изящна долна челюст. Устните й са решително свити. Биха могли да са просто които и да е подгонени от страха бежанци, но Тавров знае, че не е така. Трудно избира обръщението:

— Мадам — промълвя най-накрая той, — вие и децата трябва да дойдете в спасителната лодка.

— Кой сте вие? — пита жената със същия немски акцент, който капитанът вече е чул.

— Капитан Тавров. Командвам този кораб.

— Кажете ми какво стана. Какъв беше този шум?

— Охраната ви е избита. Корабът стана обект на нападение. Трябва да го напуснем.

Тя поглежда момичетата и сякаш от вида им събира нови сили.

— Капитан Тавров, ако изведете мен и децата ми в безопасност, ще бъдете богато възнаграден.

— Ще направя, каквото мога, мадам.

Тя кимва.

— Водете ни!

Тавров проверява дали пътят е чист, а после придържа вратата, докато семейството напуска каютата и прекосява палубата, като се държи встрани от огъня. Корабът се е наклонил твърде силно и те почти се катерят по хлъзгавата метална повърхност. Падат, стават, помагат си една на друга, но не спират да вървят напред.

Екипажът се тъпче в лодката, като се бори със спускателния механизъм. Капитанът взема нещата в свои ръце и нарежда на моряците да настанят семейството вътре. Когато всички са насядали, той заповядва да започне внимателно спускане. Безпокои го ъгълът на крена6, но въпреки него, лодката се спуска успешно, макар да блъска корпус о борда на кораба.

Спасителната лодка се намира на два-три метра над водната повърхност, когато един от мъжете възкликва. Гемията се е показала иззад носа на кораба, с насочено към лодката оръдие. Снарядът попада в края й, а в следващия миг въздухът се изпълва с трески, горещи парчета желязо и части от човешки тела.