Огнен лед

Дженкинс почти не чува гласовете. Той бързо изравя калкулатор от чекмеджето и след няколко бързи сметки, не може да повярва на получените стойности. След това взема клетъчния телефон, който използва, ако не иска думите му да бъдат чути от всички по морския канал и набира един номер.

Чува грапавия глас на полицейския началник в Роки коув — Чарли Хоз.

— Слава богу, че те хванах, Чарли!

— В колата съм на път за участъка, Рой. Искаш да ми припомниш, как ме би на шах снощи ли?

— Не съвсем. Намирам се източно от Роки поинт. Нямаме много време, Чарли. Огромни вълни са насочени право към града.

От другата страна се чува сухо хихикане:

— Град като нашия, Рой, разположен на брега, трябва да свиква с вълните.

— Ама тези са други. Трябва да евакуираш района на пристанището и най-вече да изпразниш новия мотел.

Дженкинс мисли, че връзката е прекъсната. После отново чува гласа на полицая:

— Не знаех, че е първи април.

— Чарли, не е шега! Вълната ще опустоши пристанището. Не знам, точно какви щети ще донесе, тъй като неизвестните са прекалено много, но онзи мотел се намира точно на пътя й.

Шефът се смее отново.

— Някои хора биха погледали с огромно удоволствие, как „Харбървю“ потъва в морето.

Двуетажната постройка, просната над пристанището върху колони, разбуни духовете за продължително време. Завършена бе едва след ожесточена борба, скъпо струващ съдебен процес, започнат от инвеститорите и може би някой и друг подкуп в джоба на определени чиновници.

— Нека си се радват, но ти се погрижи да се евакуират гостите на мотела.

— Абе, Рой, там трябва да има над сто души в момента. Не мога да ги натиря просто така. Ще ме уволнят. И още по-лошо — ще стана за смях.

Дженкинс поглежда часовника и тихо изругава. Не иска да всява паника, но повече не може да се владее.

— Да пукнеш дано, проклет глупак! Как ще се почувстваш, след като загинат сто души, само защото теб те е страх да не станеш за смях?

— Да не си правиш майтап, а Рой?

— Нали помниш с какво се занимавах, преди да стана ловец на раци?

— Да, беше професор в университета в Ороно.

— Именно. Ръководех катедрата по океанография. Изучавахме морските вълни. Чувал си за идеалната буря, нали? Значи, в настоящия момент към теб се носи идеална вълна. Според моите сметки, ще удари след двадесет и пет минути. Хич не ми пука, какво ще кажеш на хората в мотела. Заплаши ги с бомбен атентат, ако щеш, само ги изкарай навън и по възможност на по-високо място. И то веднага!

— Добре, Рой, разбрано!

— Има ли нещо отворено на Главната?

— Едно кафе. Хлапето на Джейкъби е на смяна. Ще му кажа да очисти рибарския кей.

— До петнадесет минути да не остане жива душа по тези места. Това се отнася и за вас двамата с Ед Джейкъби.

— Готово, Рой. Благодаря ти.

Главата на Дженкинс жужи от напрежение. Представя си Роки поинт. Неговите хиляда и двеста жители живеят в къщи, амфитеатрално разположени над полукръгло пристанище. Самото пристанище е сравнително защитено, а жителите са приучени от няколко урагана да строят жилищата си по-далеч от водата. Старите тухлени постройки, по протежение на граничещата с пристанището главна улица, са дадени в по-голямата си част под наем за заведения и магазини, които обслужват туристи. Най-оживените места в пристанището са рибарският кей и мотелът. Дженкинс натиска газта и се моли предупреждението му да е направено своевременно.

Началникът Хоз съжалява начаса, че се е съгласил с предложението на Рой, а съзнанието му е обхванато от гадно чувство за несигурност. И да го стори лошо, и да не го направи — пак лошо. Знаят се с Рой от деца, когато бъдещият професор беше най-умното дете в класа. Никога не го е подвеждал като приятел. Но все пак… Сам той е вече пред пенсия.

Хоз включва мигащата светлина, натиска педала на газта докрай и се понася с неприятно свирене на гумите към морския бряг. Докато преодолява късото разстояние, той се свързва със заместника си, на когото нарежда да опразни кафенетата по Главната, като използва високоговорителя си, за да накара хората да се изкачат на по-високи места. Хоз познава добре навиците на своите съграждани — кой е станал, кой си разхожда кучето в този час. За щастие, повечето заведения и магазини отварят по-късно.

Виж, мотелът е друга работа. Хоз спира два празни училищни автобуса, тръгнали да събират деца за училище и нарежда на шофьорите им да карат след него. Патрулната кола спира рязко пред главния вход на мотела и началникът се втурва вътре. По отношение на този строеж, Хоз не можа да вземе страна. Вярно, че постройката променя в голяма степен вида на красивото пристанище, но пък, от друга страна, създава работни места за населението. В края на краищата, не всички искат да са рибари.

От друга страна обаче, никак не му хареса начина, по който се стигна до този строеж. Няма как да се докаже, но за него е вън от съмнение, че някой в общината е натъпкал гушата.