Огнен лед

Въздухът е чист като кристал, а яркото слънце хвърля сребристи оттенъци върху водната повърхност. Лети на зигзаг, което му позволява да покрие максимално обширна акватория за най-късо време. Екипът е поискал по радиото координатите на кораба и е съобщил приблизителния час на пристигането си. Казаха, че ще дойдат с рибарска лодка. Остин среща няколко такива, но никоя не следва курс към „Арго“.

Избраният начин на летене изчерпва бързо горивото — останало му е около една трета. Това е достатъчно, за да стигне до кораба. Поглежда компаса и се готви да обърне, когато забелязва следата на лодка, понесла се с голяма скорост към руския бряг. Тя събужда любопитството на Кърт, който решава също да приближи брега. Снижава „Гуни“ до сто и петдесет метра над повърхността и почти настига лодката, когато тя се преобръща най-неочаквано.

Докато кръжи отгоре и обмисля следващия си ход, Остин забелязва необичайното поведение на пострадалия съд. Макар и останала във властта на вълните, лодката приближава брега под ъгъл.

Остин взема микрофона и го включва.

— „Гуни“ до „Арго“. Приемам.

— „Арго“ слуша. — Остин познава дрезгавия глас на капитана. — Как се държи морската птичка? — пита Атууд.

— Като дресиран птеродактил17. Лети си сама — аз просто се возя.

— Радвам се да го чуя. Някаква следа от онези невероятни идиоти от „Невероятни загадки“?

Като не изпуска лодката от очи, Остин казва:

— Единствената загадка наоколо е един преобърнат зодиак. Забелязах и хора около него, но сега ги няма.

— Какви са координатите ти?

— До самия бряг съм. — Кърт разглежда малък полуостров. — Летя над средно високи крайбрежни скали с плажна ивица помежду им, а откъм брега има голяма дюна. Една от скалите ми напомня профила на адмирал Сендекър — брада и всичко останало.

— Ще попитам навигатора. Тези води ги познава като петте си пръста. — След малко гласът добавя: — Мястото се казва „Нос на имама“.

— Лодката стигна прибоя. Повърхността е твърде бурна за мен.

— Какво искаш от нас?

— Ще се спусна ниско и ще имам нужда от помощ, ако открия някого. „Гуни“ не може да вози пътници.

— Потегляме. Вероятен час на пристигане — след около час.

— Роджър18. Ще кацна на сушата, тъкмо да проверя дали няма някоя свястна кръчма.

Остин изключва микрофона и отново насочва поглед към лодката. Пуска тънка усмивка. Не му се е привидяло: три фигури са се отделили от зодиака и плуват към брега.

Свръхлеките машини се приземяват най-добре срещу вятъра, който в дадения случай духа откъм морето. Остин се снижава до тридесет метра и поема към брега, като не изпуска от поглед хребета на дълга дюна, надвиснала над плажа. Иска да направи обратен завой над нея, а после да приземи машината върху пясъка.

„Гуни“ прелита над плувците, които се борят с прибоя. Те напредват задоволително, като се носят върху гребените на вълните, за да пестят сили. Остин мярва за миг някакви ниски постройки по-навътре в сушата, но вниманието му привлича едно ярко сияние точно отдолу. Машината е в състояние да завие почти на място. Той накланя рязко руля и „Гуни“ се завърта, за да разкрие под погледа му цялата скрита от дюната долчинка.

Там се крият десетина конника с високо вдигнати саби. Сребристото сияние, което е забелязал Остин идва от остриетата. Внезапното появяване на ревящата „Гуни“ подплашва конете и те започват да пристъпят нервно от крак на крак, докато ездачите се мъчат да ги успокоят. Остин зърва тази картина само за миг, а после се вижда отново над плажа. Плувците са на метри от брега.

Внезапно пред очите му се разхвърчават парченца пластмасова материя. Конниците са въоръжени не само със саби. Разположено над главата му, крилото изглежда така, сякаш тигър си е точил ноктите в него — явно някой стреля откъм брега. Тънкото фибростъкло на корпуса не осигурява надеждна защита срещу куршуми. Има и по-лошо: Остин седи фактически върху пластмасовия резервоар на машината. Куршумите свистят засега над главата му, но едно добро, макар и случайно попадение ще го отстреля като дива патка. Натиска рязко щурвала и машината потапя нос. Макар и с наушници, той чува металното „Дрън-н-н!“ от досега на куршума с един от алуминиевите пръти, свързващи корпуса с крилото. Нещо удря дясното му слепоочие — метална частичка го е засегнала и сега от раничката струи кръв. Бърше я с увитото около врата шалче.

Същият залп разбива на парчета един от елероните19. Остин блъска щурвала колкото е възможно по-далеч от себе си и машината полита надолу като откъснала се асансьорна кабина, опасно наклонена заради липсващия елерон. За да компенсира тягата, Кърт накланя собственото си тяло в противоположна посока. Държи курс към открито море, докато излиза от обсега на куршумите, а после обръща и поема успоредно на брега.