Огнен лед

Екипът трябваше да пристигне още сутринта, но така и не се появи, а всички опити да се свържат с него по радиото останаха без резултат. След като обядва, Остин реши да изложи пред капитана на „Арго“ своята идея. Капитанът, Джо Атууд, е очевидно разтревожен от липсата на екипа, както и от невъзможността да се свържат с него по радиото. Той крачи от единия до другия край на мостика, като изследва хоризонта с бинокъла си. „Арго“ трябва да отплава към друг район и Джо е недоволен от забавянето.

— Някаква следа от гостите? — пита Остин, макар да е ясно от намусеното изражение на капитана, какъв би бил отговорът.

Атууд се мръщи срещу часовника.

— Сигурно са се загубили — заявява внезапно той. — Следващия път, когато идиотите от „връзки с обществеността“ поискат от мен да развличам телевизионни откачалки, ще им кажа да заврат молбата си, където слънце не огрява.

Капитанът не е в настроение да изслушва аргументи от рода на това, че именно хората от „връзки с обществеността“ успяват да представят постиженията на НАМПД в такава светлина, че Конгресът да развърже кесията за финансиране на проучвания като настоящото, както и да привличат огромни частни дарения за същата цел.

— Едно предложение — обажда се Кърт. — Нямам никаква работа. Какво ще кажеш да пообиколя наоколо?

Капитанът пуска знаеща усмивка.

— Не ме баламосвай, Кърт! Още щом стъпи на борда, в главата ти се загнезди желанието да полетиш с „Гуни“.

— С един куршум, два заека: хем ще изпробвам птичката в полет, хем ще потърся загубилите се гости.

Атууд прокарва пръсти през светлата си червеникава коса.

— Добре, приятелю. Давай! Само че, искам да ни осведомяваш за местоположението си на всеки няколко минути. Стигат ми тези от телевизията. Нямам намерение да гоня и теб из цялото Черноморие.

Остин благодари на капитана и с видимо подобрено настроение отива да приготви „Гуни“ за полет. Свръхлеката машина е конструирана с цел да увеличи визуалния обсег на кораба. Радарните инсталации, с които са снабдени корабите на НАМПД са в състояние да засекат комар на двадесет километра разстояние, но има случаи, в които човешкото око е незаменимо. Конструкцията е дело на Джо Завала, чийто технически гений се простира в безкрайността. По негова молба, корабът е натоварил „Гуни“, с цел да бъде изпитан в естествени условия от Кърт, но през по-голямата част от времето, корабът е в движение и той не иска да го забавя със собствените си изпитания.

Едноместната машина е наименувана с моряшкия прякор на албатроса — морска птица, известна с невероятната красота на полета си и тромавото излитане и кацане. Остин преглежда машината в издигнатия за нея палубен хангар. Недодяланият й външен вид не го тревожи. Той е управлявал много пъти подобни апарати и отлично знае, че най-важното е тяхното поведение във въздуха, а не външният им вид.

Върху корпуса са изрисувани инициалите НАМПД. Плоскодънният корпус е направен от стъклопласт и има вирнат като на кану нос, а от двете му страни го крепят алуминиеви плъзгачи. Към тях са прикрепени управлявани ръчно колесари, които позволяват на машината да излита и каца, както от водна повърхност, така и на суша.

Самолетът е привързан към борда, а покритите с пластмасова тъкан криле са монтирани по местата си. Остин се вмъква в тясната кабина, а неколцина от екипажа спускат към водата специална рампа. Остин стартира двигателя, освобождава обезопасителното въже и насочва машината към рампата. Самолетът се държи превъзходно върху водната повърхност и той решава да го вдигне във въздуха. Насочва „Гуни“ към въображаема писта за излитане и натиска здраво газта.

Движен от компактен двигател, с мощност четиридесет конски сили, „Гуни“ се издига с лекота и без подскоци. Около тридесет метра почти докосва гребените на вълните, а след това набира височина и започва да кръжи над кораба. Остин разклаща криле за поздрав и се отправя към Босфора — пролива, който свързва Черно море с Мраморно. Нормално е настанените в Истанбул журналисти да пристигнат от тази посока.

Двутактовия, двуцилиндров „Ротакс“ може да тласка машината напред, с разположения отзад пропелер, с максимална скорост от сто и пет километра в час. Подобна скорост не може да се приеме за свръхзвукова, но пък „Гуни“ се държи превъзходно — завива, спуска се и се издига с неописуема лекота. Остин се чувства свободен като морските птици, които кръжат високо над кораба, в очакване на плячка от неговата кухня. Държи се на около триста метра височина, която му позволява да обхваща с поглед десетки километра във всички посоки, като поддържа постоянна скорост от деветдесет километра в час. Двадесет и пет литровият резервоар осигурява на машината близо петстотин километров полет.