Огнен лед

Плувците лежат по корем на плажа, когато започва стрелба. Сега те бягат покрай водата. Забелязва стройна жена с потъмняла кожа и двама мъже — един висок и един нисък. Без да спират, и тримата поглеждат назад към „Гуни“ и виждат конниците, които изскачат иззад дюната, с извадени саби. Забелязали опасността, тримата напрягат сили, но просто не е възможно да се тича по-бързо по пясъка. Конниците бързо ще се разправят с беззащитните хора, притиснати между сабите им и морето. Откритото пространство на плажа не предлага никаква защита — идеално място за сеч.

Конниците пришпорват конете и тръгват успоредно на дюната, за да пресекат пътя на бегълците. Остин посяга към комплекта за злополуки и измъква огромен сигнален „Орион“. Вкарва в цевта една ракета с яркост 10000 свещи и натиска газта до краен предел. Като се тресе опасно, заради повредата в крилото, „Гуни“ тръгва със сто километра в час към брега.

Тичащите отново залягат, когато самолетът минава над главите им като някакъв разгневен, огромен ястреб. Остин действа чисто рефлекторно — по-скоро като машина, отколкото като човешко същество. Стиснал щурвала между коленете си, той се надвесва встрани от полукръглия плексигласов щит и насочва сигналния пистолет право в центъра на групата конници. Натиска спусъка и зарядът полита като миниатюрна комета.

Неудобният ъгъл на стрелбата му изиграва лоша шега. Ракетата попада в дюната малко под тревистия хребет, където избухва в ярък, пурпурен дъжд от искри. Най-близките коне се подплашват и застават на задни крака. Останалите изпадат в паника, когато машината връхлита над главите им като гигантско досадно насекомо.

Остин се връща бързо за второ нападение. Хаотичната сцена върху дюната му напомня за прочутото пано на Пикасо „Герника“. Не е лесно да се установи кое е кон и кое конник в цялата разбъркана маса. Летецът се усмихва мрачно и пъхва нов заряд в цевта, след което атакува пак — този път в тил.

В плексигласовия щит отпред се появява нащърбена дупка с фина паяжина пукнатинки от всички страни. Някой от нападателите е успял да уцели — Остин чува свистенето на куршума покрай ухото си. Съсредоточава цялото си внимание и натиска спусъка.

Втората ракета попада в центъра на човешко-конската маса и удря право в гърдите един ездач. Избухва с червен фосфорен пламък. Мъжът пада върху пясъка, а конят го отмъква встрани за заклещения в стремето крак.

Плажът минава отдолу като някаква мъглявина и Остин е отново над морската шир. Той обръща и подхожда под ъгъл към бреговата ивица, докато се появява пак зад дюната. Тревата се е подпалила и към небето се издига черен стълб пушек. Съборени на земята конници се стремят да не попаднат под копитата на подивелите животни. Други са се спешили сами и като стискат здраво юздите, правят всичко възможно да успокоят конете. Те самите се блъскат един в друг и от това ужасът им нараства.

Самотен ездач успява да отдели коня си от групата и поема в галоп. Каела и другарите й чуват тропота от копита и се обръщат към приближаващата ги с високо вдигната сабя фигура. Остин обръща и също застава лице в лице с конника. Насочва сигналния пистолет, но му е трудно да се прицели точно. Тогава снижава самолета и го насочва право в едрата фигура, с развята червена брада. В последния миг издига рязко машината, като едва не одрасква с плъзгача челото на конника. Животното подивява и се понася като бясно далеч от опасността. Ездачът се мъчи с всички сили да овладее коня, но той е поел вече инициативата и като прехвърля хребета на дюната, хуква подир останалите, които са загубили желание да се бият и търсят спасение в близката гора.

Междувременно Остин губи сражението да задържи във въздуха повредената машина. Той сяда наполовина извън кабината, също като при балансиране на яхта, стиска зъби и чака твърдото съприкосновение с пясъка, което неминуемо ще последва.

5

Каела Дорн наблюдава със затаен дъх странния летателен апарат, който се появява, следвайки необичайна къдрава траектория. В един миг той вирва нос право нагоре. После се гмурва като хвърчило, за да заеме отново хоризонтално положение, с неудържимо трептящо крило.

Най-накрая пилотът успява да установи нещо като контрол над машината и я повежда за приземяване, но малко преди да докосне пясъка, лявата страна на крилото се навежда рязко и забива края си в него. Веднага цялото крило се отделя от корпуса, който прави последен, няколко метров подскок, преди да застине с високо вирната във въздуха задна част. Моторът внезапно млъква и тишината се нарушава единствено от плисъка на вълните и пукането от пламтящата трева.

Тримата журналисти гледат като зомбирани остатъците от свръхлеката машина. Изтощението от плуването и безумния бяг не им позволява да помръднат. Каела е в най-добро състояние от тримата, но усеща нозете си като направени от маджун. Когато неугледният корпус на самолета се появи над главите им, те не знаеха дали е приятел или враг, но по отношение на конниците, не можеше да има никакво съмнение — те жадуваха кръв.