Огнен лед

— Положително ще намерите нещо подходящо на борда. Ще се осведомя, когато направя резервацията. Само радиостанцията ми остана цяла при последното приземяване. Съберете приятелите си, докато се свържа с кораба. Но побързайте — намираме се на руска територия, а поне аз лично не нося паспорт. Не бива да прекаляваме с гостоприемството им.

Каела го проследява с поглед, докато той се насочва, към повредения летателен апарат. Има усещането, че е изправена на прага на страхотна серия. Кой ли е този мъж? Не е някакъв грубиян. Провиква се към Майк и Дънди да приключват със снимките. След това тръгва след Остин.

6

Москва, Русия

Запазил пълно самообладание, Виктор Петров оставя слушалката на вилката, сплита пръсти и се заглежда в пространството. След няколко мига на размисъл, той се изправя и тръгва към прозореца. Погледът му се плъзга по приличащите на репи куполи на катедралата „Василий Блажени“, а ръката му се насочва към дясната буза. Почти не усеща допира на пръстите си до подобната на пергамент кожа върху белега, където завършват мъртви нервни окончания. Колко време от тогава? Петнадесет години. Странно. Само един телефонен звън и споменът за страховитата болка се завърна.

Петров наблюдава тълпите, плъзнали в лятната жега и жадува за зимата. Както мнозина свои сънародници, той изпитва огромна слабост към снега. Руската зима е остра и безмилостна, но тя е спасила родината му от армиите на Наполеон и Хитлер. Любовта му към снега има и по-прозаичен източник — той покрива видимите язви на града, поглъща шума му и скрива повсеместната корупция с бялата пелена на невинността.

Връща се при очуканото метално бюро — най-големия предмет в неподредената стаичка. От едната страна има старомоден телефон с шайба. От другата — факсов апарат. Празна кантонерка се мъдри в ъгъла — главно за красота. Мъничкият кабинет е само една от множеството кутийки, разположени на десетия етаж на земеделското ведомство — извисен сив паметник на баналността на социалистическата архитектура. От външната страна на вратата е напечатано върху малко картонче: СИБИРСКА СЛУЖБА ПО РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА. Петров рядко има посетители. Понякога се появява заблудена овца, само за да научи, че РАСТИТЕЛНАТА ЗАЩИТА се е преместила отдавна неизвестно къде.

Независимо от спартанската обстановка на работното си място, Петров разполага с огромна власт в руските правителствени среди. В основата й се крие анонимността, която го пази далеч от хорски погледи. Спомня си старото време, когато „Правда“ добросъвестно отпечатваше снимка на съветското ръководство, застанало на трибуната, за да наблюдава поредния парад на „Червения площад“. Всеки намек, че някой от редицата е възможен наследник на управляващия в момента тиранин, беше равнозначен на смъртна присъда за нещастника. Петров бе овладял до съвършенство изкуството да бъде незабележим. Той беше като онова легендарно същество, което е надарено със способността да се слива с околната среда, като непрекъснато променя формата и окраската си. Тази му способност му позволи да надживее трима премиери и безброй членове на Политбюро. От много години не бе допускал снимката му да се появи където и да било. Портретните снимки в личното му досие бяха на отдавна починали мъже. Никога не допусна да се назове с определено име длъжността му. През цялата си дълга кариера, той беше наричан просто „сътрудникът“.

В съгласие с възприетата стратегия, той скрива атлетическото си тяло в един от онези торбести костюми, с трудно определим цвят, които са така характерни за сивото чиновничество на Кремъл. Прошарените му коси стърчат над яката на евтина риза, сякаш за да покажат, че не е в състояние да си позволи дори едно свястно подстригване. Стъклата на очилата му са в телени рамки, за да придадат на изражението му професорски вид. Но всяка дегизировка си има граници. Той може да скрие белега, но никаква сила на земята не е в състояние да прикрие живия интелект, който блика в погледа, нито изваяните черти на лицето, които говорят за неудържима решителност.

Обадил се бе млад мъж, на име Алексей, лично подбран от Петров за негов агент.

— На юг има раздвижване — съобщава той, без да крие вълнението си.

В очакване да научи още лоши новини за събитията в Грузия, Петров казва:

— Карай нататък!

— Един американски кораб е нарушил днес руските териториални води в Черно море.

— Що за кораб? — пита Петров, с едва скрито раздразнение. Съзнанието му е заето от далеч по-съществени проблеми.

— Изследователски съд на НАМПД.

— НАМПД? — Петров стиска здраво слушалката. — Продължавай! — добавя той, като се старае да сдържа гласа си.

— Нашите служби го определят като „Арго“. Проверих за разрешителни — корабът има право да оперира само в международни води. Прихванати са няколко съобщения, разменени между кораба и самолет. Пилотът изразил намерение да влезе в руското въздушно пространство.

— А сторил ли го е?

— Не знаем. Радарите не са засекли каквото и да било.