— Е, все пак не става дума за въоръжено нападение, нали, Алексей? Не си струва да повдигаме въпроса пред Държавния департамент на САЩ?
— Не в този случай. Самолетът дал координатите си, така че успяхме да определим курса му. Летял е към Отдел три — тридесет и едно, когато пилотът внезапно извикал кораба при себе си.
Петров псува безгласно.
— Сигурен ли си в координатите?
— Напълно.
— Къде се намира съдът в настоящия момент?
— Бреговата охрана е изпратила хеликоптер. „Арго“ е напуснал териториалните ни води, с курс към Истанбул. Продължаваме да следим радиообмена му.
— А самолета?
— От него — ни вест, ни кост.
— Но предполагам, че е направен подробен оглед в района на евентуалното приземяване?
— Да. Имало няколко декара изгоряла трева, както и следи от множество хора и коне.
Коне. Петров има усещането, че някой гази върху собствения му гроб.
— Искам да се проследи кораба и ако влезе в пристанище, да се постави под двадесет и четири часово наблюдение. Незабавно да бъда осведомяван за всяка промяна в обстановката.
— Ще бъде изпълнено. Това ли е всичко?
— Изпратете ми напечатан текста на радиообмена между кораба и самолета.
— Веднага.
Петров хвали агента за качеството на неговата работа и оставя слушалката. След малко факсът забръмчава от другата му страна и изплюва няколко листа. Петров проучва разговорите между капитана на „Арго“ и пилота на самолета. Пръстите му застиват още при първата реплика:
— Остин вика „Арго“.
Остин. Не може да бъде!
Петров вдишва дълбоко, за да успокои нервите си. Остин е често срещано име в Америка, а НАМПД е огромна организация. Мъчи се да се убеди, че става дума за най-обикновено съвпадение, но когато прочита всичко, устните му се свиват в тънка усмивка. Няма как да се сбърка присмехулния стил на пилота. Непочтителната забележка относно директора на Агенцията е още едно потвърждение. Самият Кърт Остин.
Петров бърка в прашно чекмедже и вади дебела папка с надпис: „НАМПД — Кърт Остин“. Вехтите страници на досието му казват неща, които знае наизуст. Остин е родом от Сиатъл, а баща му притежава просперираща фирма за морско спасяване. Цялостната му личност е формирана от досега с морето. Стъпва на яхта почти заедно с прохождането си, а с течение на годините, развива вкус към бързоходни лодки, макар напоследък да се разтушава и с гребане по река Потомак. Живее в собственоръчно преустроен хангар за лодки, в крайбрежната част на Вашингтон, на малко повече от километър от сградата на ЦРУ в Ленгли. Занимава се с философия, събира пистолети за дуел, увлича се от съвременен джаз…
Петров чете нататък, макар очите му почти да не виждат думите. След като получава степента си от Вашингтонския университет, Остин завършва прочута школа за водолази. Придобитите умения прилага в работата си на петролна сонда в Северно море, после се връща за известно време във фирмата на баща си, преди да бъде подмамен на правителствена служба от малко известен отдел на ЦРУ, който е специализира в събирането на ценна информация под вода. В края на Студената война, ЦРУ закрива този отдел и шефът на НАМПД, адмирал Джеймс Сендекър наема Остин като шеф на група за специални задачи в областта на океанските проучвания.
Не би могло дори да се измисли по-различен произход от този на Петров и Остин. Като американеца, Петров има морска сол в жилите си, но житейският му старт е много по-нисък: ражда се като единствен син на беден рибар. Още като млад пионер е забелязан, заради физическата си сила и остър интелект и отведен в Москва, където го изграждат като страж на комунистическата държава. Никога вече не вижда близките си. Дори по-лошо — не иска да ги види, защото държавата се е превърнала в негово семейство. Завършва елитни съветски училища, специализира инженерство, служи за кратко като представител на КГБ в подводния флот, за да се прехвърли оттам във военноморското разузнаване. Също като Остин, Петров е служил в малко известен отдел на разузнаването. За разлика от групата на Кърт, която съсредоточава усилията си в областта на океанографските проучвания, тази на Петров има право да прибягва до всякакви средства — включително сила.
Пътищата им се кръстосват за пръв път, когато израелска подводница потапя тайно ирански контейнеровоз, с ядрено оръжие на борда. Петров получава заповед да прибере оръжието на всяка цена: находката би могла да причини международни усложнения, защото е отклонена от съветски арсенал. В същото време САЩ провеждат посредническа мисия между арабските си съюзници и Израел, защото се притесняват арабите да не научат причината за гибелта на иранския кораб, което би довело до обявяване на свещена война срещу евреите. На Остин е възложено да се опита да унищожи доказателствата за израелско присъствие, останали на потъналия кораб.