Огнен лед

В годините на Студената война, САЩ водят целенасочена и упорита разузнавателна дейност. Когато много по-късно воалът на секретността бе най-сетне свален, един автор нарече една нейна акция „Блъф на слепеца“ — опасна игра, при която неколцина сърцати командири на подводни лодки се прокрадват с екипажите си едва на няколко мили от съветския бряг, за да събират информация. Една от схемите предвижда монтиране на специално подслушвателно устройство върху подводни комуникационни кабели.

В неугледния си московски кабинет, Петров пали тънка кубинска пура, специална поръчка, и изпуска облаче ароматен дим. Мисълта му се връща назад през годините и той отново е обгърнат от утринната мараня, която се надига от тъмната, студена повърхност на Баренцово море, докато корабът му пори вълните с максимална скорост.

Бил е току-що в Москва, с надежда да измъкне средства за ново оборудване от един високопоставен апаратчик, който на свой ред се оплаква от поредното свиване на разходите. Един от помощниците на Петров се обажда, за да съобщи за прихващането на странно съобщение, излъчено от неидентифициран съд, недалеч от съветските брегове. Кодираното съобщение е късо, сякаш операторът е бързал страшно много. Съветските криптографи се опитват да разшифроват съобщението. Единствената причина, поради която някой би рискувал да изпрати подобно съобщение, би била този някой да се намира в беда и да иска помощ. За Петров не е тайна, че в Баренцово море има американски подводници. Да не би да е някоя от тях?

Прекъсва срещата си и взема първия самолет за Мурманск, където го очаква неговият специален кораб. Корабът попълва снаряжението си с дълбоководни мини, оръжие и специално подготвени морски пехотинци. Още преди да потегли, шифърът е разгадан. Съобщението съдържа само една дума: „Заседнал“. Заповядва всички кораби и самолети в района да започнат издирването на съмнителни съдове под или над водата.

Независимо от бдителността на руснаците обаче, „Талон“ провежда блестяща спасителна операция. Американският кораб пристига посред нощ с рускоговорещ специалист на борда, който дава фалшиви идентификационни данни при проверката. Те не са съвършени, но проучването им печели време. Втора американска подводница, със специално конструирани шумни пропелери, отклонява вниманието на руснаците. Заседналата лежи на дъното, на сто метра дълбочина, напълно безпомощна, след тотален срив на електрическата система. Сточленният екипаж е измъкнат за броени часове, с помощта на специално конструиран за подобни случаи въздушен звънец.

Петров разгадава измамата и се носи към мястото на събитието. Корабът му следва подводния кабел, докато измервателните уреди съобщават за присъствието на огромна маса метал. Това може да бъде единствено американска подводница. От района бързешком се измъква някакъв кораб и Петров разпознава „Талон“. Нарежда му да спре.

От говорителя се носи познат глас:

— Иван, ти ли си? — казва представилият се като Джон Доу. — Приятно ми е да те чуя отново.

— Подгответе се за приемането ни на борда или ще ви потопим.

От говорителя се разнася мощна вълна смях.

— По дяволите, Иван, мислех руснаците за по-добри шахматисти.

— Откровено казано, предпочитам покера.

— От него ли се научи да блъфираш? Хайде, приятелю, опитай!

— Това беше последно предупреждение. След пет минути над вас ще пристигне самолет и корабът ще бъде потопен, ако не спрете незабавно.

— Много бавно! След три минути сме в международни води. Случаят се наблюдава от нашето военно ведомство, както и от Държавния департамент. Лош късмет, другарю.

— Не съм на същото мнение. Подводницата ви остава при нас, с всичко в нея. Учените ни ще я разпорят с огромно удоволствие по всички шевове.

— И това няма да се случи, приятелю.

— Мисля точно обратното. „Гломар експлорър“ не е единственият кораб на света, който е в състояние да извади потънала подводница. — Петров има предвид случай от миналото, при който американски кораб извади съветска подводница.

— На твое място, не бих приближавал онзи съд. Минирани са и тоалетните.

— Е, кой блъфира сега, мистър Доу?

— По-сериозен съм от когато и да било, Иван. На борда на лодката има сто килограма свръхмощен експлозив, именно за подобен случай.

— Че защо ти е да ме предупреждаваш?

— Виж какво, Иван, Студената война няма да трае вечно. Някой ден ще се срещнем в някоя кръчма и ти ще почерпиш една водка. — Гласът загубва шеговития тон. — Без майтап. Цялата грамада гръмва след двадесет минути — лично нагласих часовника.

— Лъжеш.

— Хората като нас не се лъжат един друг, приятелю.

Ред е на Иван да се разсмее:

— Прекалено много серии от „Мисия невъзможна“ си гледал, приятелю.

Той изключва радиото. Няма как едновременно да евакуират екипажа и да залагат експлозиви. Но той не познава специалните умения на Остин. Би могъл да изчака двадесет минути, за да се увери, че американецът лъже, но гневът го кара да бърза. Той надделява над здравия разум. Разполага на борда с едноместна мини подводница, която е способна да извърши разузнаване и заповядва да я приготвят за спускане.