Огнен лед

Яхтата е проектирана с широка и празна палуба, с ниска и полегата надстройка, за да се сведе до минимум съпротивлението й при движение. Носът е с V-образна форма, което му позволява да реже надълбоко вълните, а кърмата е вдлъбната нагоре, за да се плъзга по-леко. Движен от модерни турбо системи, корабът може да плава два пъти по-бързо от други съдове със същата дължина.

Брадатият отваря една врата, без да чука и влиза в голяма, колкото малка къща, каюткомпания. Прекосява дневната част, като минава край кресла, канапета и маса за хранене, сякаш отмъкнати от средновековен замък. Подът е покрит с древни персийски килими, всеки от които струва едно малко състояние. Стените са украсени с безценни произведения на изкуството, в по-голямата си част откраднати от световни галерии или частни колекции.

В далечния край на помещението се вижда огромно бюро от махагон, инкрустирано със злато и перли. На стената зад него виси стилизирано лого, съставено от военна кожена шапка и обнажена сабя. Под него личи надпис на кирилица: АТАМАН ИНДЪСТРИЗ. Седнал зад бюрото, по телефона говори президентът на тази компания, Михаил Разов.

Макар да говори почти шепнешком, привидно любезният му тон не успява да прикрие заплахата в гласа му. Бледото му изпито лице е като издялано от карарски мрамор, но никой не би могъл да сбърка жестоките черти на профила му с произведение на някой ренесансов майстор. Тези черти са били видени от безброй жертви, изпускащи последния си дъх.

В краката му са се разположили две бели руски хрътки. Забелязали приближаването на високия мъж, те заръмжават. Разов оставя слушалката и успокоява кучетата, които се свират под бюрото. С домакина протича смайваща метаморфоза. Сивите очи се изпълват с топлота, жестоките устни се огъват в усмивка, цялата грубост на лицето се стопява. Би могъл да мине за който и да е любящ вуйчо. Професионалните престъпници като него се превръщат в съвършени актьори, ако живеят достатъчно дълго, за да го постигнат. Разов е култивирал природната си хамелеонщина, под ръководството на професионалисти. Той е в състояние мигом да се превърне от безмилостен главорез в упорит бизнесмен, очарователен домакин или харизматичен оратор.

Могъщите рамене и мускулести бедра на Разов издават ниското му потекло. Роден в степта край Черно море, в казашко семейство, той се запознава със седлото в мига, в който успява да се задържи на него седнал. Надарен с остър ум, той отрано забелязва недостатъците на тежкия селски живот, съсипал вече майка му и изцеждащ здравето на баща му.

Разов бяга в града, където предоставя физическите си способности в услуга на банда изнудвачи. Умението му да троши кости и да убива му осигурява високи приходи. Вече не помни колко пъти е забивал куршум в коляното на опърничав търговец или в главата на нередовен платец. Нито е в състояние да назове броя на удушените от ръцете му непослушни проститутки. Със спечелените пари, сам открива публичен дом.

Скоро след това овладява цяла верига бордеи, като за целта неутрализира доскорошните си шефове. Закриля инвестициите си, с помощта на жестока армия от главорези и скоро развива фирмата си в нови насоки: хазарт, опиати, лихварство. С помощта на далновидни подкупи и добре пресметнати убийства, той се издига над обсега на съветската власт и става мултимилионер. Превръща се в един от най-влиятелните гангстери в страната и сякаш никаква сила не може да му посегне, освен равен нему бандит.

Брадатият се изправя пред него и полага ръчища върху бюрото.

— Викал си ме, Михаил?

— Борис, скъпи мой приятелю и съветнико, съжалявам, ако съм попречил на медитацията ти, обаче пристигнаха важни новини.

— Значи, опитът е протекъл успешно.

Разов кимва.

— Първоначалните данни за щетите са крайно впечатляващи, ако вземем предвид нищожния мащаб на експеримента. — Натиска един бутон на бюрото и се появява прислужник, който носи бутилка водка и две чаши. Разов пълни чашите до ръба и подава едната на Борис. Отпраща с жест прислужника и като настанява брадатия в удобно кресло, сам сяда срещу него. Вдига чашата.

Огромната адамова ябълка на Борис играе нагоре-надолу, докато той пие бавно водката си, като че ли не е по-силна от билков чай. После обърсва уста с космата ръка.

— Колко убити? — едва има търпение да попита той.

— Един или двама — отвръща Разов и свива рамене. — Явно е имало предупреждение.

Необикновените очи на монаха светват с убийствен блясък.

— Информатор?!

— Не, не. Било е напълно непредвидено. Някакъв рибар предупредил полицията и тя успяла да евакуира населението.

— Жалко — казва Борис, с искрена мъка в гласа. — Трябва много да внимаваме следващия път.

Разов кимва към голям екран на стената. Там се вижда картата на света. По нея блещукащи точици отбелязват корабите на АТАМАН. С дистанционното домакинът увеличава редица светлинки, разположени по източното крайбрежие на САЩ.

— Силите ни заемат позиции. — Очите му стават студени. — Мога да те уверя, че когато ударим, ще има доста мъртъвци за броене, а и много друго.

Борис се усмихва.