Огнен лед

— Значи, можем да считаме северноамериканското начинание за актуално?

Разов пълни отново чашите с водка. Изглежда разтревожен.

— И да, и не. Искам да обсъдя с теб някои обстоятелства от жизнено значение. Изправени сме пред неочакван проблем. В Черноморската ни операция е имало външна намеса.

— В Москва са научили за нас?

— Тамошните глупаци все още нямат представа — отвръща Разов, с неочаквано силно презрение. — Не, не става дума за правителството. Някакъв американски телевизионен екип се изтърсил внезапно в района на старата база.

— Американци? — Брадатият вдига ръце към небето. — Дар небесен — продължава той с блеснал поглед. — Надявам се, че са опитали на собствения си врат острата гвардейска сабя.

— Тъкмо напротив. Завързал се е бой и гвардейците отстъпили. Неколцина от твоите загинали в битката.

— Как е възможно? Гвардейците са обучени да убиват безпощадно!

— Да, те са превъзходни ездачи, истински казашки герои. Въоръжението им е старичко, но доста ефикасно.

— Как тогава са изтървали невъоръжен телевизионен екип?

— Не били сами — отвръща Разов. — Помогнали им от въздуха.

— Военните?

Разов клати глава.

— Според моите източници, самолетът излетял от кораб, на име „Арго“. Предполага се, че съдът се намирал в Черно море със задача, поставена му от НАМПД.

— Какво е това?

— Забравих, че си бил изолиран от света дълги години. Националната Академия за Морско и Подводно Дело е най-голямата организация за изследване на световния океан и разполага с хиляди учени по цял свят. Един от тях е пилотът, който е убил гвардейците.

Борис става и започва да кръстосва помещението.

— Все пак не разбирам — как е възможно някакъв си там учен да се справи с моите въоръжени гвардейци?

— Уместен въпрос. В едно обаче, съм напълно сигурен — това не е краят. Разпоредих да се предислоцира нашата дейност. Междувременно ще усилим охраната. Позволих си да ги въоръжа с по-съвременни средства. Съжалявам. Известен ми е стремежът ти да се запази чистотата на традицията.

— Мога да разбера сериозността на мотивите ти. Какви са новините от Вашингтон?

— Възможностите на източника не са големи, но го помолих да направи каквото може, без да създава рискове.

— Трябва да сме наясно с кого точно си имаме работа — тази НАМПД може и да не е точно онова, за което се представя.

— Съгласен съм. Би било грешка да ги подценим, както са сторили гвардейците.

— Кажи нещо повече за тези журналисти.

— Потвърдено е, че са от някаква американска телевизионна мрежа. Двама мъже и една жена.

Борис поглажда брада, потънал в размисъл.

— Това не ще да е случайно. И те, както и онзи от Агенцията, са прикритие за някаква американска операция. Къде се намират сега?

— На борда на „Арго“, който плава към Истанбул. Пратил съм една лодка подире им.

— Могат ли да потопят кораба им?

— Все едно да смажат комар, но в дадения момент ми се струва, че няма да е уместно — може да привлече внимание върху дейността ни в района.

— Тогава да изчакаме.

— Съгласен. След като приключим в Черно море, ще можеш да си отмъстиш.

— Възхищавам се от мъдростта ти, Михаил.

Усмивката на Разов разцъфва, с топлотата на анаконда.

— Не, Борис, мъдрият си ти. Аз разбирам от политика и бизнес, но ти имаш дарбата да прозреш в големите проблеми на бъдещето.

— Твоя е задачата да материализираш тези прозрения, в качеството си на единствен борец срещу корупцията и материализма, които разяждат като рак тялото на могъщата ни някога родина. Трябва да покажем на света, че нашето дело е право. Нищо не бива да ни спира, когато решим да изкореним злото из корен, където и да го открием.

— Искам да видиш нещо — казва Разов, като натиска някакъв бутон. — Това е последното ми обръщение към армията.

На екрана се появява картина: Разов говори в голяма зала. Слушателите му носят униформи на различни родове войски. Разов започва да говори и за броени минути контролира цялата аудитория. Сякаш пораства от напиращата в него интелектуална и физическа мощ, тласкан от желанието да завладее изцяло съзнанието на слушателите си.

— Ние сме длъжни да пазим неопетнено воинското кредо на нашите братя — казаци. Нашият народ отхвърли игото на Отоманската империя и разгроми Наполеон. Казаците завоюваха Азов за нашия цар Петър Велики и в течение на векове пазеха границите на Русия от нашественици. А сега, след като сме седем милиона, с вашата помощ, ние ще направим на пух и прах вътрешния враг — финансисти, престъпници и политици, — които се мъчат да стъпчат страната в краката си.

Не след дълго множеството е изправено на крака, изпаднало в състояние на масова истерия. Хората напират към трибуната, с изцъклени погледи и протегнати напред ръце. Искат да станат част от него. Скандират високо: „Разов! Разов!“ — Той изключва екрана.

— Добре си се подготвил, Михаил.

— Не, Борис. Ти ме подготви добре.

— Аз само ти показах как да гъделичкаш чувствата на нашите хора.