Огнен лед

— Имаме колкото щеш време за приказки. Ще пълня чашата ви, колкото пъти пожелаете.

— Това е най-доброто предложение, което съм получила днес. — Тя подпира брадичка с длан и го поглежда. В огромните очи няма свенливост. — Ще ви разкажа за себе си, ако направите същото за вас.

— Добре, започвайте!

Тя отпива от виното.

— Родена съм в Оукланд — Калифорния. Кръстили ме Катерина на татковата майка и Ела — на Ела Фицджералд, любима певица на мама. Фамилното ми име е Доран. Когато постъпих в телевизията, съкратих всичко това на Каела Дорн. Мама беше учителка по балет в едно афроамериканско дружество, а татко е от ирландски произход, дългокосо, пушещо марихуана хипи, отишло в Бъркли, за да протестира срещу войната във Виетнам, и т.н.

— Това е типично за шестдесетте години.

Тя кимва.

— Сетне той се отказва от цялата тази работа и днес преподава съвременна американска история в същия този Бъркли, като специализира в областта на протестните движения от шестдесетте и седемдесетте години на двадесети век. Още носи брада, но доста побеляла.

— Случва се и на най-добрите сред нас — казва Остин, като сочи преждевременно посивялата си глава.

— Като дете и аз бях революционно настроена. Таткова грешка. Един ден мама ме спипа на улицата, където играех с други бандитчета и ме замъкна в балета си, та да ме държи под око. Замених хъшлашките дрехи с пачка. Не бях лоша танцьорка.

Седналата срещу Остин жена сякаш е родена за танца.

— Бих се изненадал, ако отстъпвате по грациозност на Павлова.

— Благодаря. Добра бях, но припкането на пръсти в „Лешникотрошачката“ не се връзваше с моята склонност към приключения. Пак таткова грешка. Преди да ни измъкне собственоръчно от пламъците на Виетнамската война, той е поскитал доста между Хартум и Делхи. Изучавах английска литература в Бъркли, а после ме взеха в една местна телевизия, която искаше да си попълни квотата за служители от малцинствените групи. Писна ми да чета репортажи за пътни произшествия и щом научих за „Невероятни загадки“, веднага се възползвах от шанса да посещавам екзотични места, като на всичко отгоре ми и плащат добре. Е, това съм аз. А вие? Как стигнахте до положението да спасявате разни девойки и техни приятели?

Остин дава синтезиран отчет за житейския си път, но спестява службата в ЦРУ, като разтяга някой и друг период, за да не допусне логически празноти в повествованието. Каела го слуша внимателно и дори да забелязва усилието му да манипулира отчасти истината, не го показва.

— Не съм изненадана, че си падате по бързи лодки или че събирате пистолети за дуел, дори не и от факта, че обичате съвременен джаз. Смайва ме обаче обстоятелството, че изучавате философия.

— Не знам дали „изучавам“ е точната дума. Попрочел съм едно-друго в тази област. — Замълчава за миг и продължава: — „Човек не може да измисли нещо до такава степен невероятно и неправдоподобно, което да не е било вече казвано от един или друг философ“ — Рене Декарт.

— Тоест?

— В хода на моята работа, се сблъсквам с най-различни странни личности и случки. Успокоява ме фактът, че от гледна точка на философията, няма нищо ново под слънцето. Алчност, сребролюбие, зло. Но също и доброта, щедрост, любов… Платон казва на едно място… — Остин забелязва странния поглед на момичето. — Извинете, говоря като някакъв професор.

— До днес не бях срещала професор, който пада от небето, за да поведе битка срещу цяла банда главорези. — Тя го гледа втренчено. — Кажете моля, с какво точно се занимава вашата група за специални задачи? Някой спомена тази фраза.

— Няма нищо „точно“ около нея. Ние сме четирима, като всеки е специалист в някаква област. Джо Завала е морски инженер, който проектира голяма част от съоръженията ни. Едно от творенията му бе свръхлекият, с който долетях при вас. Той е способен да кара всяка машина над или под водата. Пол Траут е дълбокодънен геолог, с дипломи и атестации от всяка сериозна институция в тази област. Съпругата му Гемей е водолаз и морски биолог, със специализация в подводната археология.

— Внушително. Но още не знам с какво се занимава тази група.

— Зависи. Най-общо казано, провеждаме подводни мероприятия, които излизат от рутинните рамки. — Остин пропуска да уточни, че в някои случаи тези мероприятия излизат от рамките на правителствения контрол.

Тя сплита пръсти.

— Точно така. Сега вече си спомних. Гробницата на Христофор Колумб в Юкатан. Вие я открихте.

— Донякъде. Беше мероприятие на НАМПД.

— Вълнуващо. С удоволствие бих направила една серия за вашата група.

— Отделът ни за връзки с обществеността ще остане възхитен. Благоприятните отзиви за нашата работа са от голяма полза, когато се изправим пред Конгреса с празна кесия. С удоволствие ще ви помогна.

— Благодаря.

— Нека ви попитам нещо. Какво възнамерявате да правите със заснетия материал на руска територия?

— Не знам точно — казва тя и смръщва вежди. — Не разполагаме с кой знае какво, ако изключим трупа на някакъв мъж, облечен като портиер на руски бар. — Тя избухва в смях. — Не че оскъдицата от факти е пречела някога на „Невероятни загадки“ да забърка своя коктейл.