Огнен лед

Той отива при корабния фелдшер, за да прегледа раната му, а после взема душ и се преоблича. Разбрал се е с Каела да се видят в каюткомпанията за вечеря, след като си е починала. Избрал е маса, разположена до голям прозорец, откъм левия борд. Загледан в пенестата следа на кораба, той се мъчи да намери някакво обяснение за кървавите събития на брега, когато момичето се появява.

Репортерката носи джинси и избеляла копринена блузка, заети от една океанографка, чиято фигура е очевидно по-ниска и обемиста от тази на журналистката. Удобните, но зле стоящи върху тялото на другата дрехи, са придобили особена изисканост върху елегантните форми на Каела. Тя влиза в помещението, с вида на топ модел на някой парижки подиум.

Усмихва се на Остин и приближава масата му.

— Нещо мирише приятно.

— Имате късмет. Главният готвач е отдал тази вечер предпочитанията си на италианската кухня.

Тя сяда.

— Нека позная. — Затваря очи и вдишва дълбоко. — Салата от трюфели и маслини върху канапе от спагети, а после ризото със свинско.

— Не съвсем точно — отвръща Остин. — Ще имаме пица с гъби и чушлета, а ако предпочитате — със свинско.

Каела отваря широко очи.

— Какво стана с четиризвездния готвач?

Остин полага усилие, за да придобие ангелска невинност, но грубоватите му черти не допускат успех в това начинание.

— Признавам — малко преувеличих, но намеренията ми бяха напълно почтени. Там на брега, имахте нужда от малко духовна подкрепа.

— Вие пък приличахте на човек току-що пробил с главата си витрина. Сега сте по-добре.

— Непостижими са чудесата, които могат да се направят с игла и конец, особено ако са хирургически.

Каела хвърля поглед към шибъра.

— Как е пицата?

— Почти толкова добра, колкото в Ню Йорк. Особено ако се прокара с ей този нектар. — Той посяга под масата и вади бутилка „Кианти“. — Купих цяла каса във Венеция.

— Нямат край изненадите при вас, така ли? — казва Каела със смях.

— Съжалявам, че менюто не съответства на обещаното, обаче гледката дори го превъзхожда.

— По този въпрос няма спор. Изключителна е. — Тя става и казва: — А сега, ако решите да отворите виното, аз ще донеса вечерята. — Взема един поднос и се нарежда на опашката. След малко донася две пици и салата. Остин е отворил виното и пълни чашите. Нахвърлят се изгладнели върху вечерята.

— Тази пица е невероятна — отбелязва момичето. Отпива от виното, с отнесен израз на лицето. Внезапно се оглежда и пита: — Да сте виждал Дънди и Майки?

— Тъкмо щях да ви кажа, че момчетата хапнаха набързо и се качиха на мостика да гледат видео — явно са омаяли непристъпния морски вълк, капитан Атууд.

— Тези камери са в състояние да докарат човек до лудост.

— Разкажете ми нещо за Ноевия ковчег.

— Обичайната смесица от шарлатанство и малко фактология, която „Невероятни загадки“ забърква за масовия зрител. Смесваме мъгляви образи от древността с постижения на съвременната снимачна техника и гарнираме всичко това с драматичен текст. Много се държи на напрегнатата музика. Всеки път се намеква за опити на властите да замажат нещата, както и за опасностите, при които е работил екипът. Зрителите обожават такива неща.

— Този път опасността беше истинска.

— Да, така е — отвръща тя замислено. — Много ми е мъчно за братовчеда на капитан Кемал. Моя беше идеята да се заврем в онази изоставена база.

— Не се самообвинявайте. Откъде бихте могла да знаете какво ви очаква там?

— И все пак… Дали са съобщили на Кемал?

— Свързаха се с него преди малко. Явно е оправил радиото си. Капитанът му предаде лошата вест.

— Бедния Мехмед! Непрекъснато превъртам в главата си тази сцена. Близките му ще се побъркат от мъка.

Остин прави опит да отклони мисълта на момичето от печалното събитие.

— Ако ще търсите Ноевия ковчег, не е ли по-разумно да се насочите към планината Арарат?

Каела подема с готовност новата тема:

— Не, защо? Запознат ли сте с откритията на Уилям Райън и Уолтър Питман?

— Това са двама геолози от Колумбийския университет, които подкрепят хипотезата, че това море тук е било сладководен басейн, преди водите на Средиземно да нахлуят през Босфора по време на Потопа. Населението на крайбрежието се е спасило с бягство.

— Тогава ви е ясно, че сагата за Потопа, предавана от поколение на поколение, може да е вдъхновила и историята за Ноевия ковчег. Което ще рече: митичният съд трябва да е плавал из тези води. Би било загуба на време да се катерим с камерите по Арарат, не е ли така?

Остин се обляга назад и гледа тези кехлибарени очи. В тях блещука проницателен интелект.

— На това ще отговоря с въпрос.

— Да видим дали ще позная. Ще поискате да научите защо човек, който претендира да е сериозен репортер, се занимава с телевизионния еквивалент на жълт вестник.

Остин прибавя добрия усет към останалите качества на Каела.

— Гледал съм ваши предавания. В епизода, който имам предвид, Големият крак23 живее в Лох Нес с някакъв потомък на извънземни.

— Това ще е било преди мен, но мисълта ви ми е ясна. Нашата поредица е най-долнопробния боклук сред долнопробните телевизионни боклуци.

Остин разперва ръце.

— Значи?

— Дълго е за разправяне.