Огнен лед

— Това е нищо в сравнение с онова, което предстои. Но твърде много зависи от изхода на черноморската ни операция. Тъкмо говорех със спасителния кораб, когато ти влезе. Изправени са пред сериозни трудности, но са вече близо до целта. Казах им, че от техния успех зависи животът им. Няма да се примиря с провал.

— Искаш ли да надникна в бъдещето?

— Да, кажи ми какво виждаш.

Борис свежда глава и докосва чело с върховете на пръстите си. Очите му добиват стъклен блясък. Говори с механичен глас:

— Виждам деня, в който ще хванеш в ръка юздите на Майка Русия като неин нов цар. Всичките ни неприятели ще погинат. Съединените щати първи ще опитат меча на справедливостта.

— Какво друго виждаш?

Челото на прорицателя се сбръчква, сякаш от болка, а гласът му зазвучава кухо:

— Студ и мрак. Царството на смъртта под морската повърхност. — Той посяга към ръката на Разов и впива пръсти в нея като граблива птица. — Има и светлина. — Дебелите устни се извиват в самодоволна усмивка. — Успехът е близо. — Животът се завръща в каменните очи. — Духовете на мъртвите много скоро ще благословят нашето дело. Те ти възлагат да мъстиш в тяхно име. — Разов е преуспяващ бандит и дете на големия град. Изваден от привичната си среда, той е безпомощен.

Спомня си първата среща с Борис. Скита се без цел и посока, полужив от глад из някаква забравена провинция, когато се натъква на колона селяни. Десетки и десетки мъже и жени, болни и недъгави, някои толкова отслабнали, че ги носят други. На въпроса му къде отиват, те отговарят, че са тръгнали на изцеление при „лудия“ в манастира. Той се присъединява към селяните от нямане какво друго да прави. Вижда как сакати захвърлят патериците, а слепи проглеждат. Когато идва неговият ред, монахът го поглежда като стар познат и казва:

— Очаквах те, синко.

Под пронизващия поглед на тези необикновени очи, Разов излива душата си. Разказва за своя шок при последните слова на баща си. За скитанията си из пустошта на крайморските степи. Борис му казва да изчака останалите да си отидат и разговаря с него през цялата нощ. Когато го пита къде са другите монаси, Борис отговаря така:

— Те бяха недостойни.

Разов подозира ужасната истина, но тя не му прави никакво впечатление. Когато се връща към цивилизования свят, зловещата фигура на монаха е до него и си остава там до днешния ден.

По време на отсъствието на Разов, в неговите територии са се наместили други бандити. По съвета на монаха, той пуска слух, че иска да излезе в легалния свят и не би желал мрачното минало да му напомня за себе си. Най-напред сменя името си, а после, след няколко убийства, палежи и бомбени атентати, успява да ликвидира повечето си връзки с престъпния свят. Като използва натрупаните в швейцарски банки милиони, както и оказалия се ефикасен в престъпните среди твърд подход, той скоро слага ръка върху огромни минни предприятия, които се изплъзват от хватката на комунистите. После разширява минната дейност и под морските води.

Близките му забелязват тайнствената и дълбока връзка между двамата. Борис съветва Разов по всички основни въпроси, а той му се отблагодарява съответно. Самият монах би станал превъзходен обект за изследване в областта на клонираната личност. Каютата му на кораба е обзаведена единствено с килима, върху който прекарва дълги часове на медитация, а понякога отказва да се мие с дни. От време на време, когато яхтата се намира в някое пристанище, той изчезва. Разов го проследява и установява, че монахът прекарва времето си в най-долнопробни бардаци. Двете страни на сложната му личност сякаш са в непрекъсната борба — монахът аскет срещу сладострастния убиец.

Независимо от лудостта си обаче, монахът е безценен съветник, а видимата му ненормалност се компенсира с проницателна интелигентност. В дадения случай е прав за НАМПД — тя може да се окаже скрита опасност.

8

Черно море

Следвайки курса на първия „Арго“22, корабът на НАМПД се насочва към Босфора — тесен пролив, който разделя азиатската от европейската част на Истанбул. За разлика от Язон, който донесъл Златното руно, Остин може да се похвали единствено с рана на главата, изтормозен телевизионен екип и един куп въпроси, останали без отговор.

Евакуирането на руския бряг протича без проблеми. Капитан Атууд изпраща лодка, за да прибере на борда на „Арго“ Остин и неговите гости. Прибирането на „Гуни“ се оказва по-лесно от очакваното — става дума за внимателно събиране на множество отломъци. Остин не гори от нетърпение да съобщи на Завала, че симпатичното му самолетче се събира фактически в кутия за обувки.

При последния си бръснещ полет към брега, той е забелязал нещо върху водната повърхност — тялото на турския рибар Мехмед. Вземат и него на борда. Тъжната гледка напомня на Кърт, че той сам би могъл да изглежда така: едно грешно движение и сега щяха да вадят и неговото тяло от водата.