Огнен лед

Остин и Завала се измъкват от сградата и стигат с пълзене до края на игрището, където бурените разредяват. Кърт отстранява с ръка треволяка, за да види по-добре тримата конника, които се втурват откъм трите страни на игрището към групичката мъже в средата. Те се носят в галоп, надали кръвожадни викове, за да спрат току пред краката на хората и започват да ги обикалят в кръг, като апахи дилижанс. С всяка обиколка скъсяват разстоянието. Конските копита хвърлят пръст, а ездачите се навеждат встрани и нанасят страховити удари с бичове.

Остин бързо схваща едностранчивите правила на играта. Казаците се стремят да разпръснат групата и да подгонят хората по отделно. Четвъртата страна е оставена нарочно отворена, за да изкуши някого да побегне натам. Но този замисъл не дава плод. При всяка следваща обиколка, групата се сплотява все по-гъсто, също като стадо зебри, нападнато от лъвове.

Тримата казаци се връщат на изходни позиции, с дивашки викове. Остин очаква нова, може би по-многобройна атака. Но вместо това, от редиците излиза самотен конник и повежда коня си ходом като на утринна разходка.

Остин засенчва бинокъла с длан, за да не отрази слънчевите лъчи. Ездачът носи познатата кално-сива рубашка, торбести черни панталони и кожена шапка, макар да е доста горещо. Гърдите му са кръстосани от патрондаши. Тъмносивият му огромен кон има широка задница и мощни плещи като на впрегатно животно.

Остин се вглежда в дългата, рошава брада и пуска злобна усмивка. За последен път бе видял тази червенобрада физиономия, лепната за приклада на старинна пушка.

— Ето че пак се срещаме.

— Този уличен метач да не ти е приятел? — интересува се Завала.

— Бегъл познат. Разменихме погледи неотдавна.

Без да бърза, казакът преминава в параден ход и обикаля игрището, под одобрителните възгласи на останалите. След това измъква сабята си, вдига я високо над главата и надава дрезгав вик. Забива шпори в корема на животното и тръгва към средата на полето, устремен като топка за боулинг. В последния миг спира рязко коня, който прикляква на задни крака и бие отчаяно въздуха с предните.

Мъжете се дръпват назад, за да избегнат ударите на копитата. В. суматохата един се препъва и пада на земята, като остава сам. Бързо скача на крака и иска да се втурне към относителната безопасност на общността, но казакът му препречва път с коня си. Мъжът финтира надясно и хуква в противоположната посока. Казакът предугажда този ход и го завръща като каубой говедо. Като не вижда друг изход, мъжът хуква към свободния край на полето.

Лицето на бегача изразява пълна решимост, макар да си дава сметка, че неговите два крака не могат да надбягат четирите на животното. Казакът не бърза да го гони, а продължава да изпълнява фигури, за радост на другарите си. Когато беглецът преполовява разстоянието, конникът се обръща към него. Той поема ходом, преминава в тръст, а след това отново вдига сабя във въздуха и се понася в галоп.

Доловил ударите от конски копита, бегачът издува гърди като пред финиш и мобилизира сетни сили, за да изцеди още нещо от себе си. Безполезно. Конят профучава край него, казакът се накланя на една страна и сабята се спуска рязко, за да нанесе смъртоносен удар в шията. Краката на мъжа се подкосяват и той забива лице в земята. Остин псува безпомощно. Тази атака на страхливец е проведена така светкавично, че той не успява да реагира. Казакът се смее доволен, обръща коня назад и спокойно приближава центъра, в очакване друг смелчага да опита късмета си.

Остин насочва ругера в широкия гръб на ездача. Понечва да натисне спусъка, когато периферното му зрение долавя някакво раздвижване. За най-голямо негово удивление, падналата фигура се размърдва и изправя. Казакът си е играл с плячката — ударил е с плоското на сабята, за да продължи удоволствието от играта.

Конниците се развикват. Червенобрадият се преструва, че не разбира за какво става дума, след това се обръща и демонстрира престорена изненада. Разтваря ръце, за да изрази учудването си от това възкресение, след това тръгва напред. Беглецът е почти стигнал края на игрището. Остин си дава сметка, че казакът няма да го пусне в сградата, където би го стигнал значително по-трудно. Следващият удар ще бъде последен.

Завала губи търпение.

— Айде де, какво чакаш? — Вдига оръжието си и го насочва в гърдите на казака.

Остин слага ръка върху ствола на оръжието и казва:

— Недей! — После се изправя в цял ръст.

Когато бягащият го забелязва, обляното му в пот лице се изкривява от изненада. Видял пътя си за бягство отрязан, той рязко спира. В същото време и червенобрадият съзира Остин. Той задържа коня, надвесва се над главата му и вперва поглед в широкоплещия мъж, с необикновен цвят на косата. Кърт вижда омраза в погледа му. Конят пръхти и нервно рие с копито. Загубил интерес към беглеца, казакът изправя коня на задни крака и изпълнява пирует. След това симулира атака, колкото да обърне назад, видял, че Остин не отстъпва.