Огнен лед

— Аз съм Кърт Остин, а онзи до прозореца е партньорът ми Джо Завала. Служители сме на НАМПД.

Ченето на мичмана се удря в адамовата му ябълка. Със своите стоманени погледи и димящи оръжия, двамата спасители на него и другарите му приличат повече на командоси, отколкото на учени.

— Представа нямах, че НАМПД разполага със специални части за бързо реагиране.

— Не разполага. Ранен ли сте?

— Ако пренебрегнем усещането, че съм прегазен от булдозер, много съм си добре — отвръща той, като разтрива удареното от сабята място. — За известно време ще трябва да се откажа от носенето на вратовръзка. Може и да ви прозвучи глупаво, мистър Остин, но какво търсите тук, вие и другарят ви?

— Аз питам пръв. Според последните ми данни, вашата лодка търсеше грънци по дъното на Егейско море.

Младежът свива рамене.

— Това е дълга история.

— Не разполагаме с много време. Вижте дали не можете да съберете събитията в тридесет секунди.

Крайсман се усмихва.

— Ще направя каквото мога.

Поема си дълбоко дъх и започва да разказва:

— Имахме на борда гост, учен на име Поласки. Той извади неочаквано оръжие и установи контрол над лодката. Закачиха ни на гърба на гигантска подводница. Всичко това е направо невероятно. — Той млъква за миг, като очаква скептична реакция. След като такава липсва, младият човек продължава: — Прехвърлиха ни на спасителен кораб. Накараха ни да работим в един потънал товарен кораб. Рискована работа с използване на дистанционно управляеми манипулатори. После голямата подводница ни докара тук. Капитанът и пилотът останаха в NR-1. Затвориха ни под земята. Когато ни изведоха днес на открито, решихме, че ще се връщаме в NR-1, но те ни изкараха на онова поле. Охраната ни изчезна някъде, а тези с кожените шапки започнаха игра с нас. — Той отново разтрива врата си. — Кои са тези кучи синове?

Завала дава знак на Остин.

— Съжалявам — казва той. — Трийсетте секунди май свършват.

Остин приближава и Джо му подава бинокъла.

— Членовете на конния клуб се разправят за нещо — съобщава той.

Остин поглежда през бинокъла групата казаци, все още скупчени насред игрището. Част от ездачите са спешени и размахват ядно ръце.

Остин оставя прибора и казва:

— Може би си разменят готварски рецепти, но според мен, по-скоро искат да включат имената ни в пазарния списък на готвача си.

Завала има вид на човек, измъчван от зъбобол.

— Много изящно се изразяваш. Как ли да избегнем тази чест, без да ги обидим прекалено дълбоко?

Хванал брадичка в размисъл, Остин отговаря:

— Имаме две възможности. Можем да хукнем към морето и да се отдалечим с плуване, като разчитаме на вероятността, нашите разгневени домакини да не прекъсват разправията си. А можем и да потънем вдън земя.

— Сигурен съм, че и сам виждаш проблема, пред който сме изправени — казва Завала. — Ако излезем на открито, ще ни отстрелят като на стрелбище. Ако се върнем под земята, имаме апарати само за двама.

Остин кимва.

— Предлагам смесена тактика. Ти и останалите бягате към брега. Аз оставам и ако ездачите нападнат, ще ги увлека надолу в базата, където не могат да се възползват от преимуществото, осигурено от конете. Ще се измъкна по пътя, по който пристигнахме. Също като рибка през дупка в мрежата.

— Шансовете за успех са много по-високи, ако сме двама и се пазим взаимно.

— Някой трябва да охранява групата. Те са доста изтощени.

Мичманът ги приближава.

— Простете, че ви подслушвам. Аз имам курс при „тюлените“39. Позагубил съм тренинг, но все още мога да изведа хората от тук.

Остин преценява степента на решимост, изразена от квадратната челюст и решава да не губи време в спорове.

— Добре тогава, така да бъде. Бягайте към брега и плувайте навътре. Ще ви вземе една рибарска гемия. Ние ще ви прикриваме, докато можем. Тръгвайте!

Дори и да се е запитал, как Остин успя да уреди евакуацията по море, младежът не казва нищо. Той поздравява с отсечен жест и бърза при другарите си. Измъкват се през един прозорец откъм, гърба на постройката. Докато Завала ги придружава до брега, Остин остава на пост. Казаците още не са се разбрали. Кърт включва радиостанцията и вика Кемал.

— Всичко наред ли е? — пита капитанът. — Чухме изстрели.

— Нищо ни няма. Чуйте ме внимателно, капитане. След малко ще забележите едни хора да плуват откъм брега. Приближете колкото е възможно и ги вземете на борда.

— Ами вие и Джо?

— Ние ще излезем по обратния път. Пуснете котва по-настрана и ни изчакайте! — Остин прекъсва връзката. Нещо привлича вниманието му.

Когато Завала се връща, Кърт е отвън.

— Изпратих ги до дюната. Вече трябва да са във водата.

— Предупредих Кемал. — Посочва нагоре, където нещо блещука под слънцето. — Какво е това, според теб? — Предметът пораства от глава на топлийка до насекомо. Чува се ритмичен шум.

— Защо не ми каза, че казаците имат и военновъздушни части?

Остин наблюдава приближаващия хеликоптер през бинокъла. През отворената му врата виси Ломбардо с камера в ръце.

— Ах това мръсно свинско копеле!

Завала поема бинокъла, а машината се завърта и показва другата си страна. Той разглежда застанала там фигура и хвърля странен поглед към Остин.