Огнен лед

Юри държи същия курс, докато отминават главните кейове и тогава се насочва към един значително по-къс. Там е привързана луксозна яхта, с дължина около сто и тридесет метра. Блестящата белота на корпуса е подчертана от черни линии по бордовете. Надстройката е с изключително елегантни форми и наклонена назад. Носът е оформен в източено V, за да реже вълните. Широката кърма е огъната арковидно нагоре.

— Леле-мале! — казва Юри. — Чувал бях за нея, но за пръв път я виждам.

— Доста луксозна яхта — отсъжда Пол, с тон на познавач.

— На Разов е — собственикът на АТАМАН. Разправят, че живее на борда и оттам управлява целия си бизнес. — Юри отпуска малко газта. Гемей прави няколко снимки.

— Можем ли да минем от другата страна? — пита тя.

Юри отговаря с малко газ и завъртане на руля. Минават зад кърмата. Гемей вдига камерата към окото си и натиска бутона за широкоъгълни кадри, когато забелязва раздвижване на палубата. Някаква фигура се изправя в цял ръст и Гемей я приближава до краен предел.

— Мили боже! — възкликва тя.

— Какво има? — пита Пол.

Тя му подава камерата.

— Виж сам.

Пол поглежда в окуляра и обхожда палубата, но не вижда нищо.

— Палубата е празна. Какво видя?

Гемей не се плаши лесно, но сега с труд удържа потръпването си.

— Висок мъж, с дълга черна коса и огромно брадище. Гледаше право в мен. Толкова страшно лице не съм срещала никога досега.

Подобна на джип машина подскача по един страничен път към пристана и инстинктът на Пол го кара да застане нащрек. Той отново поглежда през обектива на камерата, когато колата излиза на кея.

— Време е да се измитаме — съобщава Пол. — Тези идват за нас.

Колата спира със свистене на гуми, от нея скачат шестима въоръжени униформени мъже и хукват към трапа на яхтата. Юри се колебае за миг, но като ги вижда на борда на яхтата, завива руля до краен предел и дава газ към средата на пристанището.

Носът се надига и корпусът започва да глисира със завидна скорост, независимо от тромавия си вид. На яхтата проблясват пламъчета от изстрели с леко оръжие. Куршумите вдигат ниски фонтанчета върху водната повърхност. Пол виква на останалите да се снишат. Един откос издрънчава по лодката, но в следващия миг тя излиза от обсега на автоматите. Опасността обаче, още не е преминала. Край яхтата спира друга кола и нейните пътници бързат към кея, където са завързани няколко бързоходни лодки.

Юри насочва лодката в най-оживената част на пристанището, като я прекарва зад огромния корпус на един кораб, поел към открито море. Лодката подскача като делфин, докато прекосява дирята му, но се справя блестящо със задачата. Сега търговският съд им служи за щит. След като се отдалечават достатъчно от акваторията на АТАМАН, Юри отделя лодката от гигантския съд и поема назад покрай брега. На едно място, Пол предлага да се скрият в малко поточе. Чакат десетина минути, но никой не ги следва.

Юри е цял поруменял от вълнение.

— Голямо преживяване, нали? Много приказки съм чул за това, че големите бизнесмени си имат собствени армии, за да пазят интересите си от мафията, но за пръв път ги виждам в действие.

Пол изпитва вина, че е изложил на риск сина на своя приятел. Знае, че двамата с Гемей му дължат обяснение, но пък от друга страна, информацията сама по себе си също крие опасности. Гемей му съобщава с поглед, че знае какво да направи.

— Юри, ще ти поискаме една услуга — казва тя. — Молим те да не споделяш с никого това, което се случи.

— Тоест, посещението ви при моя баща не е изцяло мотивирано от приятелски чувства.

Гемей кимва.

— Имаме задача да проучим АТАМАН. Съществуват подозрения, че те са замесени в тъмни дела. Искахме да поразгледаме от разстояние, но и през ум не ни е минавало, че могат да се окажат толкова… докачливи.

— Беше като при Джеймс Бонд — казва усмихнат младият мъж.

— Само дето не беше измислено, а най-реално.

Юри се опитва да бъде сериозен.

— Ще си мълча, но ще ми е много трудно да не споделя такова нещо с приятелите си. Впрочем, те няма да повярват така или иначе.

Пол казва:

— Щом разберем каква е цялата тази работа, ще ти кажем. Ще бъдеш между първите, които ще научат. Става ли?

— Става — отвръща Юри, доволен, че е вече съзаклятник.

Тримата стискат ръце.

Слънцето се е спуснало над хоризонта и сенките над лагера са се издължили, когато пристигат. Тримата въздъхват от облекчение да видят познатия бряг. Едва ли щяха да го сторят, ако знаеха, че подобното на птица петънце, високо в небето над тях, е хеликоптер, снабден с мощна оптика.

На брега ги очаква професор Орлов. Той нагазва водата и дърпа лодката върху пясъка.

— Здравейте, приятели. Виждам, че сте се запознали със сина ми.

— Той беше така любезен да ни поразходи — отвръща Гемей. Тя скача отстрани и закрива с тяло оставената от куршума дупка в борда на лодката. — Побъбрихме си за настоящето и бъдещето.