Огнен лед

Разговарят докато изтощението надделява и професорът заспива. Двамата Траут и Юри си разпределят смените, така че постоянно да има един бодърстващ, докато останалите почиват.

Утрото настъпва без инциденти и след бърза закуска, семейството се сбогува, с обещанието да се видят отново след няколко месеца в Щатите. Взема ги същото раздрънкано такси.

Докато ладата подскача по черния път, Гемей хвърля поглед през задното стъкло към изпепелената барака. Над нея още се стеле дим.

— Доста има да разправяме на Кърт, когато се видим — казва тя.

Очите на Пол блясват весело.

— Доколкото го познавам, сигурно неговите новини ще са още по-интересни.

17

Мъжът, известен на Кърт като „Иван“, гледа с невярващи очи светилището на Романови. Остин му е демонстрирал току-що пеещия стол.

— Твърде необичайна находка! — отбелязва руснакът.

Кърт отговаря с крива усмивка:

— Значи, простено ни е, че нахлухме с оръжие в ръка?

— Не само това — именно така исках да постъпите.

— Странен човек си ти, Иван! — казва Остин и клати глава.

— Може и така да е, но в дадения случай, действията ми се подчиняват на желязна логика. — Той показва с палец и показалец: — Ей толкова дебела папка имам за теб, да не говорим за личния ми опит. Ясно си давах сметка, че няма по-добър начин да те вкарам в играта от този, да ти я забраня.

— И защо трябваше да прибягваш до такъв изтънчен макиавелизъм? Защо просто не ме покани? Аз съм доста сговорчив.

— Защото знам, че не си вчерашен. Ако тогава в Истанбул, бях помолил за твоята помощ, как би реагирал, като се има предвид историята на нашите взаимоотношения?

— Де да знам? — отвръща Остин, като свива рамене.

— Но аз знам. Веднага щеше да си кажеш, че това е капан, хитра уловка, с която те примамвам, за да си го върна за този малък спомен от нашата последна среща. — И руснакът докосва с пръст белега.

— Руснаците са известни с увлечението си по шахмата. Трябва да признаеш, че отмъщението може да бъде силен аргумент.

— Научен съм да контролирам собствените си емоции и да използвам тези на другите, в техен ущърб. Има и друга причина да се въздържа от пряк подход — ти би могъл да съгласуваш действията си със своите висшестоящи, а те положително щяха да те отрежат.

— Защо си така сигурен?

— Някои среди в твоята родина оказват подкрепа на тъмните сили в моята.

Остин вдига вежди.

— Познавам ли някого от тях?

— Вероятно, но надали ще ми повярваш, така че засега задържам сведенията за себе си.

— А защо си толкова убеден, че действам без одобрение отгоре?

— Считам за твърде малко вероятно, правителството ти да разреши тайно проникване в чужда територия.

— Но НАМПД е също държавна организация.

— Не само за теб съм се интересувал, Остин. Имам подробни сведения за всички значими служители на агенцията. Като започнем от Завала и свършим със Сендекър. И двамата знаем, че адмиралът никога не би санкционирал такава хулиганска операция. — Руснакът се смее. — Освен ако не е под личния му контрол.

— Знаеш си урока — признава Остин.

— Познаването на вътрешните механизми на НАМПД е от жизнено значение, за да бъде въвлечена в играта.

— Не разбирам. Защо НАМПД?

— Защото разузнавателните общности и на двете държави са инфилтрирани от враждебни сили. Тези бойци, които видя днес, са ми били верни, в течение на години. Но дори и най-вярната бойна единица може да бъде компрометирана от само едно предателство. Реномето на НАМПД, в това отношение, е непробиваемо. От практическа гледна точка, имам нужда от световната комуникационна и информационна мрежа на агенцията.

— Благодаря за високата оценка, но не знам дали ще бъда от полза — все пак аз съм само един от хилядите служители.

— Без излишна скромност, Остин! Никога не би предприел подобна акция, без изричното одобрение на Сендекър и Руди Гън.

Остин остава силно впечатлен от дълбокото познаване на кухнята на агенцията, демонстрирано от Иван.

— Даже и да е така, все пак не разполагам с властта да ти осигуря всичко поискано.

— Когато проумееш мащабите на заплахата, надвиснала над твоята страна, ще запееш друга песен! Ние имаме нужда едни от други.

— Това е вече друго. Все още не си ми казал, каква е тази заплаха?

— Единствено, защото не знам.

— Но си убеден, че е реална?

— О, да, Остин — напълно. Като знам актьорите в тази пиеса, мога убедено да кажа, че е така.

Остин все още не е наясно, доколко може да се довери.

— Може би, някой от казаците би помогнал в това отношение?

Петров се усмихва.

— И двамата трябваше да се сетим за това по-рано! Червенобрадият беше техен началник. За съжаление, мъртвите не говорят.

— При така стеклите се обстоятелства, не може да се направи много нещо в това направление. Колко време дебна с момчетата си в гората?

— От зори. Слязохме доста далеч оттук и цяла нощ се придвижвахме покрай брега. Видях пристигането на гемията и си помислих, че си на борда. Не знаех обаче, че си слязъл на брега, така че появяването ти ме изненада доста. Поздравявам те за успешния десант!

Остин пропуска комплимента.

— Значи, видя, че хората са в беда.