Огнен лед

— Видяхме, как изведоха екипажа на подводницата насред полето и за да отговоря на непроизнесения въпрос: да, щяхме да се намесим. Хората ми бяха готови за атака. Но се появихте двамата с твоя приятел и намесата ни стана излишна. С оглед причинените загуби, реших, че трябва да е пристигнал поне взвод морски пехотинци. Съмнителна е възможността казаците да ни бяха казали нещо — това е просто измет, събрана, с едничката цел да охранява района. Петров приближава олтара и докосва снимката. — Последният цар — промълвя той.

— Прилична шапка — отбелязва Остин, като сочи короната.

— Който носи короната на Иван Грозни — казва Петров, — той управлява Русия! — Забелязал усмивка на лицето на Кърт, пояснява: — Това е стара руска поговорка. Не търси скрити пророчества тук — има се предвид буквално казаното. Който има сили да понесе това страхотно бреме, както и необходимата за запазването му жестокост и решителност, той ще може да владее страната.

— Къде се намира короната сега?

— Изчезна по време на революцията, заедно с голяма част от царското съкровище. Когато Бялата армия завзема Екатеринбург — там най-вероятно е ликвидирано царското семейство, — заварва списък на негови притежания. Нещо от изброеното в описа е открито, но всеобщо е мнението, че самият списък обхваща едва част от имуществото, придружавало заточеното царско семейство. Най-големите ценности, също като короната, потъват в неизвестността.

— Има ли списък на изчезналите предмети?

— Съветите са съставили такъв, но никой не го е виждал оттогава. Предполага се, че до падането на комунистите от власт, списъкът се е пазел в КГБ. Направих някои проучвания и стигнах до извода, че той все още съществува, но местонахождението му си остава загадка.

— Откъде тогава знаеш за короната, след като я няма в никакъв списък?

— Виждал съм я на тази, а и на други известни снимки. Тя се състои от две части, които представляват съответно източната и западната част на империята. Двуглавият орел е фамилен герб на Романови. Кълбото, в което се е вкопчил орелът изразява идеята за световно господство.

— Сигурно струва цяло състояние.

— Стойността на короната не може да се измери, нито в долари, нито в рубли. Както самата тя, така и останалите ценности на царя, са плод от потта на руските крепостни, които гледат на царя като на божество. Царят е най-богатият човек на света. Негови са приходите от царските земи, които включват милиони квадратни километра, както и от безчет сребърни и златни мини. Притежава и други несметни богатства. Нашите царе почти напълно споделят преклонението пред блясъка на златото и скъпоценните камъни, така характерно за варварските племена. Цар е руската дума за „цезар“. Шахове и емири, векове наред, слагат дарове, с баснословна стойност в краката му.

— Семейството от снимката обаче, няма вид да ползва плодовете на такова огромно богатство.

— Те знаят, че короната е по-скоро проклятие, отколкото благословия. Предстояло е да я наложи малкият Александър, макар да е съмнително, дали би доживял да наследи короната на своя баща. Страдал е от хемофилия, болест на кръвта, при която тя не се съсирва. Такива са тежките последици от всички тия брачни кръвосмешения, типични за европейските династии. Но, така или иначе, други роднини биха предявили претенции към трона.

— Кой е направил това светилище?

— Първоначално си помислих, че може да е самият Разов. Съвсем ясно мога да си представя, как седи тук и си мечтае за руския трон. Но декадентското обзавеждане на жилищната част ме обърква. Разов е почти аскет по убеждения. Монахът, от друга страна, бил стар развратник. Напомня много Распутин в начина си на живот. Предполагам, че Борис прекарва тук повече време от Разов. Разов се стреми да възроди миналото, докато монахът живее в него.

— Интересно разпределение на ролите.

— Може би, но едно е сигурно: и двамата трябва да бъдат спрени! А ти трябва да помогнеш!

Остин продължава да е скептично настроен.

— Ще си помисля, Иван. Засега изпитвам остра нужда от малко свеж въздух.

Петров хваща Остин за лакътя.

— Може би ще ти помогнат думите на един твой сънародник. Великият американски патриот и философ Томас Пейн казва: „Аз не съм тръгнал да се бия за няколко акра земя, а за една кауза.“

Кърт не се съмнява, че в посветената на него папка, с която разполага Петров, няма как да не се споменава за шкафовете му с философска литература.

— А твоята кауза каква е, Иван?

— Може би не се различава от твоята.

— Не бива да ме разбираш погрешно, но някак не мога да те видя в ролята на патриот, развял байрака, в защита на майката, ябълковия пай и американския начин на живот.

— Аз съм си отвял дължимото, само че със сърп и чук на червен фон, по време на първомайските манифестации. Тук става дума за по-дълбоки неща. Нека не позволяваме на миналото да ни пречи! Гледай нещата в светлината на днешния ден и тогава нашите две страни ще имат бъдеще!

Остин забелязва, как омекват твърдите като стомана очи. Може пък това все пак да се окаже човешко същество.