Огнен лед

— Започвам да мисля, че двамата сме обвързани един с друг, независимо дали го искаме или не.

— Значи ще работим заедно?

— Не мога да ангажирам НАМПД, но лично ще направя каквото ми е по силите — казва Остин и протяга ръка. — Хайде, приятелю, мога да ти покажа още нещо интересно! — Завежда го при подводницата. Петров я разпознава веднага.

— Това е клас „Индия“. Предназначена е да транспортира по-малки дълбоко потопяеми съдове.

— Как е попаднала тук?

— Световният пазар за съветско въоръжение процъфтява.

— Да, но това тук не ти е сандък с АК-4741.

— В моята страна всичко се прави на едро. Стига да платиш, можеш да купиш и съвременен боен кораб. Както ти е известно, през годините на Студената война, СССР пусна на вода десетки гигантски подводници. Повечето от тях са унищожени или по друг начин извадени от строя. Но с оглед печалното състояние на въоръжените ни сили, всичко може да се случи. Това тук може да се окаже съществена следа — не мога да си представя, че е възможна сделка от такъв мащаб, която да не остави следи поне в паметта на много хора. Какво ти разказа екипажът на NR-1?

— Разговарях с един от тях. Лодката им била завладяна от някакъв гостуващ учен с пистолет, а после я натоварили на „Индия“, за да ги отведат при някакъв потънал кораб, където извършили спасителни операции. След това ги докарали тук, но фактът, че капитанът и пилотът са все още задържани другаде, говори в полза на тезата, че се предвижда още работа за NR-1. — Остин почуква с пета стоманения под. — Може би, ще имаш възможност да проучиш собственика на това място.

— Вече го сторих. Той все още си е руската държава. Преди две години е отдадено на лизинг на частна корпорация. Щели да правят завод за преработка на риба.

— От видяното оставам с впечатление, че наемателят се е интересувал много повече от онова, което е под земята, отколкото на повърхността й. Що за корпорация е това?

— Разклонение на АТАМАН.

Остин кимва.

— Защо ли не се учудвам? Трябва да се прибирам — Джо ще се тревожи.

Връщат се по коридори и стълби на повърхността. Какво облекчение да излезе човек на слънце и чист въздух! За голяма изненада на Остин, игрището е празно — ни следа от трупове.

Предугадил въпроса, Петров казва:

— Наредих да разчистят и погребат телата в гората.

— Много благородно от твоя страна!

— Нищо благородно няма в случая. Не искам да оставям следи, които се забелязват от въздуха. — Приближават сваления хеликоптер. — Оправих се с мъртвите — ти се оправи с живите!

Цяло чудо е, че хеликоптерът се приземи толкова плавно. Казаците са направили кабината и капаците на двигателя на сито. Наблизо е седнала Каела. Тя стенографира бързо в специален бележник. Усетила сянката му, вдига поглед.

— Малък е този свят! — отбелязва Кърт, с ослепителна усмивка.

Репортерката го пронизва с поглед, като с шиш.

Без да обръща внимание, Кърт се тръсва на земята до нея.

— Много мило от ваша страна, че си навличате всички тези премеждия, само и само да пренасрочим несъстоялата се наша среща!

— Вие не се явихте в уречения час там, в Истанбул.

— Така си е. Именно затова се радвам на възможността да направя опит и да се реванширам.

Тя вдига вежди.

— Искате да се реванширате за какво: че ме накарахте да ви чакам или защото задигнахте капитан Кемал?

Каела няма да е лесна плячка на очарованието му. Ясно е, че ще трябват много повече усилия.

— Добре. Нека се сдобряваме на малки порции! Най-напред аз ще се извиня за разминаването в Истанбул. Бях обвързан най-неочаквано и не можах да се обадя. Що се отнася до Кемал, вината си е ваша — трябваше да го ангажирате с някаква предплата, преди да отлетите за Париж.

— Моля да ми спестите нравоученията си. Как би могло да ми мине през ума, че ще го задигнете, след всичките приказки, че това било чужда територия и да съм се държала настрана, защото е много опасно?

— Е, поне за опасността, ще трябва да се съгласите, че се оказах прав! — казва той и поглежда останките от хеликоптера.

Каела въздъхва тихо и казва:

— В това отношение, трябва да призная очевидното. Но пък съм сигурна от друга страна, че нито вие, нито приятелчето ви от НАМПД, сте били канени тук на чай!

— Така си е, но от това предотвратените събития не стават по-справедливи.

— Говорите като майка ми — казва тя, с престорено отвращение. — Извинението ви за пропуснатата вечеря се приема. За щастие, моите продуценти дават достатъчно пари, така че нямаше да наема капитан Кемал, след като мога да взема хеликоптер. И все пак, вие си оставате длъжник.

Остин забелязва пламъчетата в очите й и разбира, че се възползва от чувството му за вина, за да го пързаля.

— Играете си с мен, така ли?

Каела отмята глава назад и се смее от сърце.

— Поне се опитвам! Заслужавате го, след тази крокодилска усмивка и баналните приказки, колко е малък светът. Жалка работа! После щяхте да ме попитате, коя зодия съм. Е, козирог, ако това ви интересува.

— Не исках да се държа като в клуб за самотни сърца. Впрочем, моята е риби.