Огнен лед

— Исках да ви изненадам. Адмирал Сендекър реши, че няма да е зле да се навъртам наоколо, в случай че ситуацията се напече. И без това бях в Атина, като представител на НАМПД, на международна конференция по морска археология. Колко му е да прескоча насам с един служебен самолет. А хеликоптерът бе взет от един екип, който работи в източния район на Егейско море. Сендекър реши, че трябва съм тук, след като Кърт съобщи за пратката, която трябвало да изпрати.

— Каква пратка?

— Ще ви разкажа всичко по пътя. Да тръгваме ли?

Тримата се качват в хеликоптера и заемат места в просторната кабина. Моторът набира мощност и не след дълго „Сикорски“ се издига бързо във въздуха. Под тях, по двата бряга на Босфора, прострян върху два континента, се разстила, като осеян с пайети, светещият килим на Истанбул. Понесен от двата си двигателя „Ариел“, хеликоптерът потегля на север, с двеста и осемдесет километра в час.

Гласът на пилота казва малко провлечено:

— Здрасти, момчета. Казвам се Майк. Настанете се удобно! Има предостатъчно място, да се изпънете. Машината е проектирана за обслужване на петролни платформи, така че повече прилича на летящ автобус. Може да поеме до дванадесет пасажера. Имате късмет, че се случвате в тази посока. На връщане ще бъдем претъпкани. Разполагате с термос горещо кафе. Обслужете се сами! Ако имате нужда от нещо, моля да ми съобщите! Наслаждавайте се на полета!

Гън налива кафе и раздава димящи чаши.

— Радвам се да ви видя и двамата! Жалко, че ви съкратиха почивката! Официално погледнато, вие сте все още в отпуск, аз съм в Атина и въобще не сме се виждали.

— Какво става, Руди? — пита Пол. — Чуваме само по нещо от тук от там.

— Не мога да кажа как изглежда картината като цяло, но ето какво знаем с положителност. Преди седем дни, адмирал Сендекър е бил повикан в Белия дом за среща, в която са участвали президентът и вицепрезидентът. Правителството е притеснено от влошаването на политическата ситуация в Русия. Някои от президентските хора се заяли с адмирала, задето е допуснал Кърт да наруши суверенната руска територия, в района на изоставената база. Опасявали се, че подобен акт би дал на руската опозиция нови аргументи срещу правителството, което без друго се бори за живота си. Адмиралът се извинил с обяснението, че става дума за инцидент и предложил лично да се свърже с руснаците. Предложението било отхвърлено. После попитал, какви мерки предприема правителството, във връзка с NR-1. Неизвестно защо, не му казали за изчезването на лодката.

Пол пита с усмивка:

— Доста тъпо от тяхна страна да допуснат, че адмиралът няма да научи.

Гемей клати глава.

— Просто да не повярва човек, че лодката ложе да изчезне ей така, сякаш погълната от морско чудовище.

— Не си далеч от истината. Била е отвлечена и пренесена на гърба на друга подводница.

— Това е още по-фантастично от хипотезата за морско чудовище — отбелязва Гемей.

— Тъкмо се мъчехме да се ориентираме в обстановката, когато се обади Кърт с новината, че зад политическите размирици в Русия, стои минен магнат, на име Михаил Разов. Според Белия дом, между изчезването на подводната лодка и бъркотията в Русия съществува връзка. На всичко отгоре, компанията на Разов „Атаман ентърпрайзис“ е взела на лизинг старата база.

— Значи затова Кърт ни помоли да поразровим около тази компания в Новоросийск.

— Смяташ, че нашата подводница е била отмъкната в тази стара руска база? — пита Пол.

— Приехме го като възможност. Но повече ни разтревожи друго, което каза Кърт. Според източника му, Разов е свързан с мащабен заговор срещу САЩ.

— Какъв заговор?

— Нямаме представа. Сендекър смята, че положението е във висша степен сериозно. Когато Остин съобщи, че събира групата си, за да се върне в базата, адмиралът даде мълчаливо съгласие. Кърт сигурно ви е уведомил, че тази мисия е… хм… неофициална.

— Каза го по доста колоритен начин — смее се Гемей.

— Хич няма и да питам! — казва Гън. — От Белия дом специално поискали от Сендекър да стои настрани от издирването на изчезналата подводница. Предполагам, няма да се учудите, когато ви кажа, че той се измъкнал от ситуацията с техническа маневра — обещал да не търси самата подводница, но нищо не споменал за базата и екипажа.

— Боже, ужасена съм! — шегува се Гемей.

— И аз — приглася Пол. — Кой би допуснал подобно нещо?

— Сарказмът ви е съответно забелязан и отминат с презрение. Но сте прави. Трябва да държим адмиралът изолиран, за да му дадем възможност да маневрира.

— Рисковано е! — казва Пол. — Цялата работа може да вземе да изгърми!

— Сендекър е напълно наясно с тази възможност, но боговете в Черно море са благосклонно настроени.

— Приличаш ми на котка, току-що налапала канарче — казва Гемей. — Явно Кърт се е докопал до нещо. Защо не изплюеш камъчето?

— И то до какво се е докопал! Двамата със Завала открили екипажа на NR-1. Това е пратката, за която споменах. Държали ги в руската база. Сега са на борда на „Арго“.

— Това е великолепно, но аз пак не разбирам — мръщи вежди Пол. — Руснаците са ги заловили и отвлекли?