Огнен лед

— Доста по-комплицирано е, доколкото разбирам. Кърт предложи всички да се съберем, за да изслушаме екипажа.

— Откриването на тези хора е сериозно постижение за НАМПД и адмирала — казва Пол.

— За съжаление, няма как да го оповестим публично, след като обществеността няма и представа за самото отвличане. От най-високо място наложиха информационно затъмнение по случая.

— Във Вашингтон трудно се запазва тайна — казва Пол. — Все отнякъде ще протече.

— Съгласен съм. Уведомихме командването на военноморските сили за случилото се, но без подробности. Няма да можем вечно да се измъкваме с подобна стратегия. Ето защо, предстоящата среща с екипажа е от огромно значение. Трябва да стигнем до дъното на инцидента. Да пийнем още кафе, а вие ще ми разкажете за АТАМАН.

Гемей пълни отново чашите.

— Нека Пол се заеме с хронологията, а аз ще внасям колорит.

Гън слуша повествованието, без да се обажда. От опит знаят, че той ще попие и анализира фактите като компютър — репутацията му в това отношение е пословична. Той завършва Военноморската академия на САЩ, като първенец на випуска, командвал е на различни равнища, а преди да поеме сегашния си пост в НАМПД, е отговарял за цялостната логистика в системата на НАМПД.

След края на разказа, Гън задава въпросите си. Особен интерес проявява към „лудия калугер“ Борис, както и към забележката на Юри, за липсата на големи кораби в частното пристанище. Грубата реакция на АТАМАН се обяснява лесно: Разов крие нещо и не иска никакви чужди лица наоколо. Но фигурата на Борис и липсата на корабите не се вместват в никаква хипотеза. Гън се обляга в креслото, наглася роговата рамка на очилата върху орловия си нос и сплита пръсти замислен, също както би сторил Шерлок Холмс. Липсва му само лула и жокейска шапчица с козирка.

Гласът на пилота го изважда от това състояние.

— Кацаме на „Арго“, момчета. Можете да го видите откъм дясната страна.

На кораба са запалени всички светлини за приветствие и той блести като коледно дръвче, върху мастиления фон на морето. Машината увисва над палубата и внимателно се спуска точно върху мигащия Х, който обозначава площадката за кацане. Приземяването е почти съвършено — копелетата на хеликоптера едва чуто тупват на палубата. Перките спират да се въртят и вторият пилот идва да им отвори. Пътниците благодарят за успешния полет и слизат на палубата, като премигват срещу прожекторите, превърнали нощта в ясен ден.

Сред събраната тълпа посрещани, се открояват ярко широките плещи и сребърната коса на Остин. Той приближава, ръкува се с Гън и прегръща семейството през раменете.

— Надявам се, че можахте да си изпиете на спокойствие мартинито — казва той.

Гемей отвръща с усмивка:

— Мушнахме по две, благодаря.

— Съжалявам, че се наложи да ви мъкна насам, така скоро след преживяното в Новоросийск. — Той ги води в столовата, където се виждат пред три блещукащи кристални чаши, пълни с току-що изцеден сок от портокал. — Джо бабува на екипажа в заседателната зала. След петнадесет минути започваме. Те нямат търпение да се приберат у дома. Разбрал съм се да ни отделят един час, докато приготвят хеликоптера за обратния полет.

Гън цупи устни от удоволствие, докато Кърт разказва за спасяването на подводничарите.

— Не искам да омаловажавам случилото се, Кърт — казва той, — ама ми звучи като епизод от „Розовата пантера“, с всички тези суетящи се насам-натам хора.

— На мен повече ми приличаше на сцена от Виетнамската война — отвръща Кърт. — Някой ден ще си спомням всичко това с усмивка. — Той прокарва пръсти през косата си. — Но ако косата ми имаше накъде да побелява още, щеше като нищо да го стори.

— Много ме заинтригува този руснак, дето му викаш Иван. Откъде го познаваш?

— Пътищата ни се кръстосаха, когато работех за ЦРУ.

— Приятел ли е или враг?

— За момента го приемам като приятел. Сигурен съм, че би направил много нещо за доброто на Русия, както го разбира. Той е много хитър и изобретателен и не е оцелял през всичките чистки в специалните им служби, със сляпо послушание.

— Доста ясно резюме. И смяташ, че трябва да му се доверим, въпреки съмнителното му минало?

— Засега. Поради една проста причина.

— Каква?

— Не разполагаме с алтернатива!

19

От окаяната банда плувци, взети на борда от капитан Кемал, няма и помен. На тяхно място виждаме весела група подводничари, които с чувство за хумор си спомнят преживяното. Именно в това състояние ги заварват Остин и новодошлите в заседателната зала на „Арго“.

След качването им на борда, всички са внимателно прегледани от корабния фелдшер, натъпкани са здраво с храна и облечени в резервни работни униформи на НАМПД. Като изключим драскотините и синините, мъжете почти нямат други белези от преживяното. Централно място на металната маса заемат капитан Атууд, мичман Крайсман и Джо Завала. Джо се усмихва широко, когато вижда колегите си да влизат. Става, за да се ръкува с двамата Траут и Гън. Винаги кавалер, той дарява Гемей с целувка по бузата.

След като представя новодошлите, Остин обявява, сред радостни подвиквания и свиркане: