Огнен лед

— Трябва ти очен лекар, драги — казва той и му връща бинокъла.

Погледнал отново, Остин псува още по-ядовито. Мургавото лице на Каела се вижда съвършено отчетливо. Хеликоптерът увисва над игрището. Водени от придобития опит, журналистите явно са инструктирали пилота да държи машината по-височко. Но те не знаят, че конниците са заменили допотопните си пушкала със съвременно автоматично оръжие. Казаците забелязват хеликоптера и без да губят и секунда, започват да го обстрелват. След миг двигателят започва да изхвърля черни облаци пушек. Хеликоптерът се разтриса, като попаднала в неочакван порив на вятъра птичка и пада от небето.

Перките са забавили въртенето до степен да се виждат по отделно, но бавното им въртене осигурява на падането парашутен ефект. Машината се спуска като лист. Съприкосновението със земята е достатъчно грубо, за да сплеска колесара, но корпусът остава невредим. Миг след удара, Каела, Ломбардо, Дънди и още един мъж се пръсват навън като пилци.

Казаците ги забелязват и яростта им избухва като вулкан. Те скачат на седлата и се втурват към беззащитната четворка в галоп. Кръвта на Остин изстива. Казаците са на секунди разстояние от жертвите си. Няма време да ги спасяват, но въпреки това той хуква нататък, с пистолет в ръка. Когато конниците започват да падат от седлата, като посичани с невидима коса класове, той е все още на тридесет метра от тях.

Така неудържимата до преди миг атака е спряна като със стена. Конниците се въртят объркани. Още и още казаци падат.

Остин забелязва движение в гората, недалеч от игрището. От нея излизат мъже в черни униформи. Те вървят бавно и уверено към конниците. Стелят в движение от рамо. Преценили огромното силово превъзходство, казаците се оттеглят в противоположна посока.

Мъжете в черно не спират преследването. Освен един. Той се отделя от другите и тръгва към Остин и Завала. Накуцва. Когато приближава, Завала вдига инстинктивно оръжие. Остин навежда дулото му към земята.

Петров спира на няколко крачки. Белегът на бузата му се откроява ярко.

— Здравей, Остин. Радост е за мен да те видя отново.

— Здравей Иван. Дори не можеш да си представиш колко се радвам пък аз.

— Мисля, че мога — отвръща Петров с безгрижен смях. — Елате с приятеля си да почерпя по водка. Можем да си побъбрим както за старото, така и за новото време.

Остин се обръща към Завала и кимва. С Петров начело, тримата тръгват през полето.

16

С високата си, суха фигура и безспорна интелигентност, Юри Орлов напомня на Пол Траут за собственото му детство, прекарано в компанията на учените от Океанографския институт. Застанал така на руля, той би могъл да мине за който и да е от рибарите в района на Кейп код. Единствените необходими допълнения към образа на младежа биха били червена бейзболна шапка и черен лабрадор40 в краката.

Юри извежда лодката на стотина метра в морето и оставя двигателя да работи на празен ход.

— Много ви благодаря, че ме взехте със себе си, доктор Пол и доктор Гемей. Голяма чест е за мен да бъда в компанията на двама толкова известни учени. Завиждам ви заради работата в НАМПД. Баща ми е разказвал много за Америка.

Двамата се усмихват, въпреки че младежът е осуетил плановете им да разузнаят околността. Той е така пълен с младежки ентусиазъм, а сините му очи пламтят зад роговите рамки.

— Баща ви често разправяше за семейството си в Русия — казва Пол. — Показвал ми е ваши и на майка ви снимки. Разбира се, там сте по-млад и днес не успях да ви позная.

— Според някои, повече приличам на майка си.

Траут кимва утвърдително. По време на престоя си в Уудс хол, професор Орлов бе гонил пристъпите на носталгия, като показваше гордо семейни снимки от портфейла си на всички. Още тогава Траут остана поразен от контраста между подобния на мечка професор и приличащата на върба Светлана.

— Удоволствие бе за мен да работя с човек като баща ви. Великолепен учен и прекрасен човек. Надявам се някой ден отново да работим заедно.

Юри разцъфва цял.

— Обещал е следващия път да ме вземе със себе си.

— Не би следвало да има проблеми — английският ви е превъзходен.

— Благодаря ви. Родителите ми често вземаха американски студенти да живеят у нас. — Сочи с ръка в обратна посока на онази, в която гостите биха искали да поемат. — Брегът нататък е много красив. Обичате ли да наблюдавате птици?

Гемей отговаря, че задачата им е по-друга.

— Всъщност, Юри — казва тя мило, — искахме да отидем до Новоросийск.

Удивление се изписва на лицето на младежа.

— Новоросийск? Сигурни ли сте? Но брегът в другата посока е много по-красив.

Пол се притичва на помощ:

— Във Вирджиния често наблюдаваме птици, но като океански геолог, аз се интересувам много повече от дълбокодънно минно дело. Доколкото разбрах, една от най-големите световни компании в тази област е установила централата си в този град.

— Така е. Имате предвид АТАМАН. Те са огромна корпорация. Аз самият изучавам икономика на екологичния минен добив и вероятно ще си потърся работа при тях, когато завърша.

— Е, тогава ще разберете моя интерес към дейността им.