Огнен лед

Остин се забавлява с нескрития възторг на двамата възрастни мъже от тази скъпа играчка. Завала е гениален конструктор, сътворил лично или помогнал при създаването на голяма част от подводния инструментариум на НАМПД. Мърфи е изтъкнат майстор в тяхното практическо приложение. За тях, изчистените линии на съвършеното техническо постижение са не по-малко привлекателни от формите на красиво женско тяло.

Остин разбира страстта им. Машината е дълга само метър и половина, диаметърът й е двадесет и два сантиметра, а тежи едва тридесет и пет килограма. Но въпреки това, тя представлява върхът на изследователския скалпел. В състояние е да действа почти самостоятелно, при най-разнообразни подводни условия. Разработена е в Океанографския институт на Уудс хол.

— Почти сме готови за старта — казва Мърфи. — Спуснали сме два трансдюсера — по един във всеки край на изследвания район. Те образуват навигационна мрежа. Торпедото разменя непрекъснато информация с тях, с тяхна помощ се ориентира и насочва действията си, а получаваните от него данни се записват на твърд диск, който след това ще прехвърли информацията в бордовия компютър.

— А защо не се предава направо на кораба?

— Би могло, но предаването през водата би отнело много време. Задал съм програма, в изпълнение на която съоръжението ще проучи десет маршрута, по тридесет и пет метра всеки. Ще се движи на тридесет метра над дъното, със скорост девет километра в час. Специална система не допуска колизия с твърди предмети, а кара торпедото да ги заобикаля.

Мърфи натиска сензорен бутон върху корпуса. Задвижваният от акумулатор пропелер от неръждаема стомана започва да жужи тихичко. С помощта на един асистент, Мърфи спуска апарата на вода.

„Арго“ е настръхнал цял от множество кранове, винчове, биги и всякакви други съоръжения, с чиято помощ учените на борда спускат във водата и контролират всякакви надводни и потопяеми съоръжения и измервателни прибори. Дори най-мощният кран обаче, разполага с „крехки“ части, които се чупят при претоварване и не позволяват на кораба да потъне, в случай че се заеме с изтеглянето на непосилна тежест.

Повечето тежки съоръжения се спускат през гигантска врата върху централната част на корабния корпус. В дадения случай обаче, трябва просто да се спусне апарата през борда. Той стига водата и поема напред като избягала от кукичката риба. След малко започва да описва кръг.

— Ще направи четири обиколки, за да калибрира компаса — обяснява Мърфи. — В момента влиза във връзка с навигационната система и въвежда местоположението си в триангулачната карта50. — Апаратът описва последен кръг и изчезва под водата.

— Тръгва по първия зададен маршрут.

— А ние какво ще правим? — пита Остин.

Мърфи разкрива зъбата усмивка.

— Ще хапнем понички с кафе.

21

Подводният апарат се движи напред-назад като косачка, а движенията му се отразяват върху екран, на борда на кораба. Приключил изпълнението на задачата, той се прислонява край трети трансдюсер, също като кученце, на което са показали кокал. Показва нос до борда на кораба, където го очаква специална мрежа, с която го изтеглят нагоре. Мърфи го свързва с лаптопа си и копира цялата събрана информация.

Стисва лаптопа под мишница и повежда цялата група към заседателната зала, където го включва към голям монитор. Пред очите на присъстващите започват да се нижат бавно образи на морското дъно. То се разгъва върху екрана като килим. В дясната страна на екрана, се отбелязва точното местоположение на конкретната част от дъното. Мърфи наглася цвета и на екрана се появяват приятни за окото жълто-кафяви образи.

Дъното е в по-голямата си част еднообразно. От време на време се появява по някой голям камък или пък светли и тъмни петна обозначават различен характер на седимента51. При четвъртия маршрут, апаратът показва две прави линии, съединени под остър ъгъл. Всички погледи са устремени към екрана, върху който се проектира дъното под апарата. Той завършва маршрута и тръгва назад, когато в един момент, Мърфи спира картината.

— Бинго! — казва той.

На монитора личат ясно очертанията на корабен корпус. Мърфи приближава образа. Тъмните и светли петна се превръщат във врати, прозорци и люкове. Компютърът показва размерите.

— Дълъг е седемдесет и пет метра — отбелязва Мърфи.

Остин сочи някакво петно на корпуса.

— Можеш ли да увеличиш тук?

Мърфи кликва с мишката и посоченият от Остин участък се появява като малък четириъгълник в едната страна на екрана. Ученият си играе известно време с компютъра, докато на екрана се очертава ясно пробойна, под самата васерлиния52.

Прави цветно копие на принтера и го разстила върху масата.

— Лежи на сто и петдесет метра дълбочина — казва Мърфи. — Ето, в тази точка, стометровият кил виси над клисура в стръмния склон към дълбокото дъно. Корабът е застанал на кантар. Имаме късмет. Още малко по-дълбоко и от него не би останала никаква следа.