Огнен лед

Роботът прави няколко опита да изчегърта наслоенията, но тук си казва думата законът за действие — противодействие на Нютон: в резултат от приложеното усилие, корпусът на робота е отхвърлен назад. Корабът не желае да разкрие без съпротива своята самоличност. За около три четвърти час, успяват да разчистят петно, с диаметър тридесет сантиметра. Забелязва се част от изписана с бяло буква. Би могла да е О или част от няколко други букви.

— На ти сега гениална идея! — процежда Остин.

Гън е също така объркан. По челото му личат ивици пот. Той прави опити да неутрализира стремежа на робота да се отдалечава от мястото, като увеличава мощността на двигателите му. В един миг загубва контрол над тях и роботът се блъсва в корпуса на кораба. Откъртва се голямо парче от наслоението, за да разкрие буквата С.

— Под морските наслоения се е образувала твърда кора — казва Гемей. — Затова така трудно се почистват.

— Не можеш ли да откъртиш още някое парче? — пита Остин, а след това се обръща към капитана: — С твое разрешение, разбира се!

Атууд свива рамене.

— Аз съм не по-малко любопитен да науча името на този приятел и ако това ще струва една-две драскотини по робота, няма да възразя.

Лицето му се изчервява при мисълта, че говори такива неща, в присъствие на втория човек в НАМПД, но Гън няма никакви угризения във връзка с апаратурата. Той стиска зъби и започва да блъска по корпуса с апарата, все едно че се мъчи да събори крепостна стена. Парченца от тънкия, подобен на циментов, слой започват да се къртят, едно по едно. След няколко последователни удара, от кърмата се откъртва голям слой, за да разкрие името на кораба. То е изписано на кирилица.

Остин разглежда надписа, блеснал в светлината на халогенните прожектори и поклаща глава.

— Руският ми може и да е позабравен, но името на кораба е „Одеска звезда“.

— Нищо ли не ти говори? — пита Атууд. — Чувал ли си за него?

— Не — отвръща Кърт, — но се обзалагам, че познавам човек, който е чувал.

22

Вашингтон

Джулиън Пърлмътър е прекарал по-голямата част от деня в проучване на броненосец, от времето на Гражданската война55. Задачата му е поставена от института „Смитсониън“56 и нейното изпълнение предизвиква чудовищен глад. Всъщност, всичко на този свят предизвиква у Пърлмътър чудовищен глад. Всяко нормално човешко същество, в същото положение, би сложило набързо парче салам или сирене между две филийки хляб, но не и Пърлмътър. Той отстъпва пред силната си привързаност към немската кухня, като сяда пред пълна чиния свински крачета с кисело зеле, а край нея поставя бутилка „Ризлинг“, доставена от собствената му избена колекция, съдържаща четири хиляди бройки. Сребърните прибори и порцелановите съдове са взети от борда на френския кораб „Нормандия“. Дебелакът е на върха на щастието. То остава ненакърнено, дори когато телефонът зазвънява като корабен звънец.

Той попива устни с ленена салфетка, с везан монограм и посяга с пухкаво ръчище към телефона.

— Джулиън Пърлмътър слуша — съобщава той с приятен глас. — Моля, изложете въпроса си в сбита форма!

— Съжалявам, сигурно съм набрал грешен номер! — казва гласът в слушалката. — Господинът, когото търся, не би говорил така възпитано, при никакви обстоятелства.

— А-ха! — Гласът на Пърлмътър достига децибелите на излитащ свръхзвуков самолет. — Има защо да съжаляваш, Кърт. Какво стана с моя имам?

— Не мога да твърдя, че познавам човек с такова име. Пита ли в службата за издирване на изчезнали в Истанбул?

— Не се шегувай със сериозни неща, нахален хлапак такъв! — гърми Пърлмътър, а небесносините му очи блещукат върху червендалесто лице. — Много добре знаеш, че ми обеща най-тържествено да ме снабдиш с автентична рецепта за приготвяне на имамбаялдъ. Което ще рече „имамът припаднал“, след като опитал вълшебния вкус на това ориенталско ястие. Помниш, нали?

Остин печели благоволението на Джулиън, като мъкне от цял свят екзотични готварски рецепти.

— Разбира се, че помня. Полагам неимоверни усилия да убедя един истанбулски готвач да се раздели с рецептата си и щом успея, ще ти я изпратя, та да не се минеш случайно.

Пърлмътър избухва в смях, като разтриса здраво близо сто и осемдесетте килограма плът, натрупана върху якия му скелет.

— Няма особено голяма вероятност това да се случи. Още ли си в Турция?

— Тъдява. На един наш кораб съм в Черно море.

— Ваканционно плаване?

— Свърши се с ваканцията. Отново съм на работа и искам да те помоля за една услуга. Можеш ли да изровиш нещо за един стар, товарен кораб, на име „Одеска звезда“? Потънал е в Черно море, но не знам кога. Само толкова мога да ти кажа.

— При такова изобилие от изходни данни, няма как за не открия кораба завчас! — отвръща саркастично Пърлмътър. — Я ми кажи всичко, което знаеш! — Джулиън си записва оскъдната информация, която е в състояние да му даде Остин. — Ще направя, какаото мога, макар да съм изтощен от глад, което положение би могло лесно да се поправи, ако получа една определена турска рецепта.