Огнен лед

„С настоящия съобщавам, че «Одеска звезда», десет хилядитонен търговски съд, с товар въглища от Кавказ, не е пристигнал в Истанбул, след като е потеглил от Одеса. Предполага се, че е потънал. Влязох във връзка по въпроса с истанбулския агент Г. Боздаг. Няма сведения за кораба в никое от пристанищата по курса му. Собственик на съда е «Фоше ООД» от Марсилия, Франция. Компанията е предявила иск за застрахователна премия. Последният преглед на кораба, извършен през юни 1916 година, показва нужда от незабавен, основен ремонт. Моля, изпратете инструкции във връзка със случая!“

Останалите листове представляват копия от кореспонденцията, водена между агента, лондонската централа на „Лойд“ и корабособственика. Французите настояват за пълно изплащане на премията, застрахователите се опъват, като се позовават на плачевното състояние на съда, докато се споразумяват за една трета — по-голямата част от сумата представлява стойността на товара.

Пърлмътър измъква от висок до тавана шкаф един подвързан в тъмночервено том, чиито корици са изтъркани от човешка ръка. Прелиства този регистър на френските корабособственици. „Фоше“ излиза от бизнеса през 1922 година. Пърлмътър ръмжи с разбиране. Нищо чудно, като се има предвид пълното отсъствие на грижа към корабите им. Връща регистъра на мястото му и взема друг от получените по факса листове. Това е копие от критична статия, в лондонски вестник, по повод на излязла през тридесетте книга. Заглавието гласи: СТАР МОРСКИ ВЪЛК РАЗКРИВА ЧЕРНОМОРСКИ ТАЙНИ. Той оставя статията настрана и преглежда бележката от Босуърт:

„Драги Джулиън, надявам се този материал да ти бъде от полза. Намерих препратка към твоя тайнствен кораб в описа на архивите, дарени на библиотеката от лорд Додсън, дългогодишен служител във Външното министерство. Става дума за ръкопис, съдържаш мемоари на лорда, но изглежда семейството му е изтеглило документа. За «Одеска звезда» се споменава и в една книга със заглавие «Живот в Черно море». Ние разполагаме с нея и ако искаш, мога да ти я пратя по международната куриерска служба.“

Пърлмътър оставя бележката и приближава до шкаф, натъпкан до пръсване с книги от най-различен вид и размер. Пухкавите му пръсти шарят по лавиците, докато измъкнат тъничък том, красиво подвързан в позлатена кожа.

— О-хо! — възкликва триумфално Джулиън. Ако можеше да танцува, щеше да му удари една пета. Без да се тревожи повече за белите петна в паметта си, той надрасква една бележка и я пъха във факса:

„Недей да пращаш книгата! Имам я. Благодаря!“.

Докато текстът прекосява Атлантика, Пърлмътър се настанява удобно в креслото, с чаша изстуден чай пред себе си и започва да чете.

Руски капитан, на име Попов, написва тази книга през 1936 година. Капитанът има усет към детайла и силно развито чувство за хумор и Пърлмътър се усмихва често–често, докато Попов разказва за приключенията си, изпъстрени с бури и течащи съдове, пирати и разни други бандити, крадливи търговци и подкупни чиновници, бунтовно настроени екипажи.

Най-интересна е главата с надслов: „Малката морска сирена“. Попов командвал натоварен с дървен материал кораб в Черно море. Една нощ вахтеният забелязал светлина в далечината и чул звуци като от гръм. Небето обаче, било съвсем ясно. Предположил, че някой е изпаднал в беда, Попов решил да провери.