Огнен лед

— От начина, по който е нагънато всичко, ще река, че машинното отделение е било ударено с взривно устройство. За торпедо попадението е твърде високо. По-скоро е направено с оръдеен снаряд.

— Че кой би потопил безобиден престарял търговец? — пита Завала.

— Вероятно някой, който не го е имал за толкова безобиден — отвръща Кърт. — Нека надникнем в онази част, за която говори мичманът!

Гън натиска бутоните и роботът се издига над палубата. От израза на лицето му личи, че Руди се забавлява неимоверно. Придвижва внимателно апарата, като гледа да не закачи кабела му за мачтата или рейте. Роботът минава край мостика, след това спира и увисва пред голям правоъгълен отвор. За разлика от разкъсаните ръбове на пробойната, тези тук са сравнително гладки. Гън приближава камерата на около метър от отвора. Светлините измъкват от мрака образите на железен стол, част от койка и метална маса — всичко струпано на купчина.

— Можем ли да влезем? — пита Остин.

— Имаме странично течение, което може да представлява известен риск, но ще видя какво може да се направи. — Руди маневрира в различни посоки, след това центрира робота точно срещу отвора и го нанизва вътре, с лекотата на шивачка, която вдява иглата си. Роботът е способен да се върти около собствената си ос и именно тази маневра изпълнява сега Руди Гън. Обективът на камерата обхожда сивкави купища отпадъци. Руди бучва на едно място манипулатора и оттам се надига облак ръжда. След това роботът се заплита в нещо и не може да помръдне. Руди изчаква да се слегне облакът и с няколко движения измъква робота от хватката на паднал върху него, гол проводник.

— Какво ще кажеш? — обръща се той към Остин.

— Мисля, че всичко ценно е отмъкнато. Ще трябва да възстановим историята от самия кораб, а не въз основа на онова, което е превозвал. — Посочва някаква лавица. — Това например, какво е?

Острото око на Остин е уловило очертанията на правоъгълен предмет. Гън разчиства наоколо и прави няколко неуспешни опита да хване предмета. Той се изплъзва, с упоритостта на лъскава кутийка от панаирджийските игри — жалки подобия на този манипулатор. Гън стиска упорито челюсти и прибутва предмета в ъгъла, откъдето трудно може да се изплъзне, след това отдалечава робота, така че да изпъне цялата си ръка и хваща с лекота малка, плоска кутийка.

— Ще го издигна на повърхността — казва той. — Роботът се връща на „Арго“.

След малко, на екрана светват лампите на шлюза. Капитанът нарежда да се изпрати находката, потопена в морска вода. Не след дълго един от техническите сътрудници донася малка пластмасова кофа. Гемей, чийто опит на морски археолог я прави най-подходяща за изпълнение на задачата, иска да й дадат мека четчица. Тя изважда кутийката и я полага внимателно на пода. След това постепенно отстранява с четката патината на времето и отдолу проблясва метал.

— Сребърна е — казва тя и продължава работата си, докато половината повърхност е почистена. В метала е гравиран двуглав орел. Гемей разглежда пантичката. — Бих могла да я отворя, но не смея, защото може да се повреди това, което е вътре. От съприкосновението с въздуха. — Тя поглежда капитана.

— „Арго“ е пригоден главно за биологически и геоложки проучвания — казва Атууд, — но недалеч оттук се намира друг съд на НАМПД, „Морски ловец“, а той се занимава с археологически изследвания. Те може би ще помогнат.

— С положителност могат. Преди няколко години поработих при тях известно време — обажда се Остин. — Той е двойник на „Арго“, нали?

— Почти еднакви са.

— Трябва да занесем тази кутийка при тях — казва Гемей. — Аз ще я стабилизирам в морска вода, доколкото е възможно. — Тя гледа алчно кутията: — Дявол да го вземе! Така ми се иска да разбера, какво има вътре!

— Дали да не й хвърлим един поглед на рентгена? — предлага Остин. — Така може би ще задоволиш любопитството си, поне отчасти.

Гемей връща внимателно кутийката във водата и помощникът я отнася.

— Ти си гениален! — казва тя.

— Може и да размислиш по въпроса, като чуеш следващата ми идея — предупреждава я Кърт и излага своя план.

— Струва си да се опита — отсъжда Атууд и посяга към портативната си радиостанция. Не след дълго, екранът оживява и там се появява отново вратата на шлюза. Отново спускат робота. Потапянето се извършва, също както първия път. Екранът отново се покрива с кипяща пяна.

Гън насочва апарата право към останките от кораба. Не след дълго се появява и самия той — откъм кърмата. Гън работи с джойстика и механичната ръка се протяга изцяло в светлината на халогените. Работата на Гемей с четката дава на Остин интересна идея — манипулаторът стиска в щипците си голяма телена четка, с каквато почистват корпуса на „Арго“, преди боядисване.