Огнен лед

Остин го уверява още един път, че може да я счита в кърпа вързана и затваря. Гризе го съвестта. В напрегнатия ход на събитията, той е забравил молбата на Джулиън. Обръща се към капитан Атууд:

— Някой в камбуза има ли представа от ориенталска кухня?

Докато Остин се мъчи да изрови рецепта за имамбаялдъ, на няколко хиляди километра от него, в преустроения за жилище някогашен хан, Пърлмътър грее в доволна усмивка. Независимо от престорения си гняв, той обожава трудните задачи. „Смитсониън“ ще трябва да почака, независимо че концепцията на загадъчния двукорпусен броненосец е твърде интригуваща. Той оглежда огромното помещение, което представлява комбинация от спалня, дневна и кабинет. Всеки квадратен сантиметър от него е затрупан с книги. Независимо че видът на това помещение би вкарал в лудницата всеки почтен библиотекар, то съдържа най-добрата колекция от книги, посветени на историята на корабостроенето и морското дело изобщо.

Пърлмътър е чел поне два пъти всеки притежаван от него том. Уникалният му мозък е попил хиляди данни, които препращат към свързани с тях други, също като уеб страница в Интернет. Той е в състояние да грабне някоя книга от прашна купчина и след като я прелисти на бърза ръка, да запомни съдържанието на всяка нейна страница.

Той смръщва вежди в размисъл. Нещо му убягва, изплъзва се и се крие в сумрачните дебри на подсъзнанието му. С положителност знае, че вече се е натъквал на името „Одеска звезда“. Или ще стигне до истината, в рамките на пет минути, или никога. Рови из книгите и списанията си, като мърмори под нос. Да пукне, ако си спомня. Май започва да остарява. Рови цял час, преди да се откаже. Изважда картичка от една купчина и набира лондонски номер.

Миг по-късно, глас с британски акцент проговаря:

— Библиотека „Гилдхол“.

Пърлмътър назовава името си и иска да го свържат със служителка от каталожния отдел, която познава от предишни подобни случаи. Както много други британски институции, библиотеката „Гилдхол“ съществува от векове. Основана в 1423 година, тя е завоювала световен авторитет, с уникалната си историческа колекция, която се връща назад във времето, чак до единадесетото столетие.

Библиотеката разполага също и с превъзходна колекция готварски книги — обстоятелство, което няма шанс да убегне от вниманието на Джулиън. Но то най-често се насочва към морските регистри, които съхранява библиотеката. Британската мореплавателска традиция, както и необятните простори на някогашната колониална система, превръщат тези регистри в истинска съкровищница от данни, за всяка, свързана по някакъв начин с морето, страна в света.

Служителката, приятна млада жена на име Елизабет Босуърт, вдига слушалката:

— Джулиън, колко се радвам да те чуя!

— Благодаря, Елизабет. Надявам се, всичко при теб е наред?

— Така си е, благодаря! В момента се занимавам с индексация на колониални съдове от седемнадесети век.

— Не те притеснявам, надявам се.

— Разбира се, че не, Джулиън. Материалът е любопитен, но самата работа може да бъде и досадна понякога, сам знаеш. С какво мога да ти помогна?

— Искам да се добера до някаква информация за стар търговски кораб на име „Одеска звезда“, та си викам, дали не би могла да разровиш архивите на „Лойд“.

В библиотеката се съхранява целият архив на застрахователната компания до 1985 година. Лондонската „Лойд“ е основана в 1811 година, с цел да осигури „достоверни данни и надзор“ във всички главни пристанища на света. За да постигне целта си, компанията създава мрежа от агенти. В края на столетието, тя включва четиристотин агенти и петстотин подагенти, пръснати по цялото земно кълбо. Техните доклади, свързани с морски катастрофи, корабособственици, маршрути и товари се съхраняват в библиотеката, за да бъдат използвани от хора като Пърлмътър.

— С удоволствие ще го направя! — отвръща Босуърт. Нейният ентусиазъм е мотивиран само отчасти от свръхщедрите, далеч надвишаващи обикновените такси, парични преводи, които Джулиън прави редовно на библиотеката. Също като него, тя е запленена от проблемите на морската история, възхищава се от неговата литературна сбирка и не един път я е ползвала за собствени нужди.

Като се извинява за оскъдицата, Пърлмътър й предава наученото от Остин за кораба. Босуърт обещава да се обади веднага, щом се добере до нещо. Пърлмътър се връща към работата си за „Смитсониън“. С упоритостта на булдог, той е успял да изрови груба скица на двукорпусния броненосец и започва да пише доклада си на компютъра, когато телефонът звънва. Обажда се Босуърт:

— Джулиън, пускам ти по факса някои материали, относно „Одеска звезда“.

— Много ти благодаря, Елизабет. За благодарност, ще те заведа на обяд в „Симпсън“, когато дойда следващия път в Лондон.

— Дадена дума — хвърлен камък! Знаеш, къде да ме намериш.

След няколко минути, факсът се съживява и изплюва няколко страници. Пърлмътър поглежда най-горната. Това е доклад от агента на „Лойд“ в Новоросийск, някой си господин А. Зубрин. Датиран е от април 1917 година: