Огнен лед

— Странно! — казва Остин, загледан в кофата, оставена в краката му. Там почива, потопена в морска вода, кутийката, взета от борда на „Одеска звезда“. По настояване на Гемей, бяха разговаряли със специалист на „Морски ловец“, който да изследва нея и съдържанието й в подходящи условия. Капитанът на другия кораб съобщи, че са приключили работа и плават към Истанбул, където с удоволствие ще приеме Остин.

— Не е само странно — ненормално е! Какво мислиш?

Остин изрежда в съзнанието си всички възможни причини за мълчанието на „Морски ловец“, но нито една от тях не издържа критика. Всички превозни средства на НАМПД са снабдени с най-модерна комуникационна техника, която се проверява непрекъснато и всички са в постоянна връзка помежду си.

— Нямам представа, капитане. Пита ли в централата?

— Да. Казаха, че са осъществили връзка вчера. От кораба съобщили за откриването на много ценни образци от Бронзовата епоха, както и че плават към пристанището.

— Задръж така, капитане! — казва Остин и се обръща към пилота: — За колко път ще ни стигне горивото?

— Приближаваме турския бряг. Нямаме товар, така че можем да летим още три четвърти час, преди да тупнем на земята. Искате да се отклоним ли?

— Може би. — Остин поглежда към Руди Гън, който слуша разговора. Той кимва едва забележимо, като участник в наддаване. Прави каквото трябва, казва този жест. Остин заговаря отново по радиото и съобщава на капитана, че ще се опитат да открият „Морски ловец“. Сетне съобщава на пилота последните известни координати на кораба. Хеликоптерът се накланя и полита по нов курс.

Завала се изправя и отваря очи. Унесъл се бе напълно в латиноамериканската музика на един компактдиск. Сам опитен летец, той начаса усеща промяната, сваля слушалките от главата си и поглежда изпитателно навън.

— Правим малко отклонение — обяснява Кърт. Свързва се отново с „Арго“ и моли капитана да уведоми семейство Траут за промяната в първоначалния план. Пол и Гемей останаха на кораба, за да картографират района около потъналия кораб и щяха да се приберат след няколко дни с „Арго“.

Остин затваря очи и се мъчи да си представи „Морски ловец“, какъвто го е запомнил от работата си на него, преди две години в Карибския басейн. Вижда го в съзнанието си като върху компютърен монитор. Не е особено трудно, защото корабът е почти двойник на „Арго“, построен по същото време от една и съща корабостроителница в щата Мейн. Седемдесет метровият корпус е боядисан в тюркоазения цвят, с който се гордеят всички превозни средства на НАМПД. Над кърмата се издига конструкция с форма на буквата А, зад надстройката има хидравличен кран, а на десния борд се вижда още един, по-малък подемник. През надстройката минава само димоход, а на носа се извисява огромна радио антена.

Мисловната му камера обхожда кораба от кърмата, през винчовете и главната лаборатория, библиотеката и столовата. На долната палуба са разположени малката лаборатория и каютите на екипажа и научния персонал. Обичайното население на борда включва дванадесет членен екипаж и десетина учени. Ясно си представя капитана на кораба Лойд Брюър, изправен с добродушна усмивка в кърмовата рубка. Опитният моряк и учен по никой начин не би оставил без отговор, което и да било радио повикване.

Хеликоптерът следва курс от последното известно местонахождение на кораба към неговата цел. Остин се настанява от едната страна, а Завала забива нос в прозореца на отсрещната. Гън сяда до пилота, за да обхожда с поглед хоризонта пред тях. Забелязват рибарски лодки и търговски кораби, както и увеселителни туристически съдове. Трафикът оредява, тъй като са вече встрани от основните морски пътища.

Остин поглежда часовника си и пита пилота по интеркома:

— Как се движим?

— Скоро ще трябва да обръщаме.

— Имаме ли още пет минути?

Пауза.

— Ще ви отпусна десет, но само секунда повече и ще трябва да се учим да вървим по водата.

Остин моли пилота да направи всичко, което зависи от него и присвива очи, като си повтаря едно стихче от стара моряшка молитва: „О, Господи, толкова е необятно морето ти и така малка е моята лодка“.

Гласът на Завала прозвучава в слушалките:

— Кърт, виж на два часа57.

Остин отива от другата страна и проследява с поглед правата, започната от показалеца на Джо. На няколко километра от тях, се очертава огромен, тъмен силует. Пилотът е забелязал действията на Завала и насочва острия нос на машинната в същата посока. Не след дълго, яркото слънце осветява синьо-зелен корпус и белите букви НАМПД.

— „Морски ловец“ — казва Остин, разпознал очертанията на кораба.

— Няма и помен от диря — отбелязва Гън. — Те не се движат.

Хеликоптерът се спуска ниско. Прелитат над палубата и после увисват над нея. Няма ги обичайните за подобен случай обърнати нагоре лица и махащи ръце. Нищо не помръдва, освен флаговете по мачтите. Машината виси точно над мостика. Пилотът я накланя ту на едната, ту на другата страна, за да могат пътниците да видят по-добре. Движени от двата турбо двигателя, перките вдигат невъобразим шум.