Огнен лед

— Трябва да съм припаднала. Когато дойдох на себе си, лежах в моето легло, а той се бе навел над мен. Дъхът му беше така отвратителен, че напрегнах всички сили, за да не повърна. На кораба беше тихо. Само един глас, тих като съскане на змия. Почти хипнотизиращ. Каза, че е избил всички на кораба, освен мен. Оставяли ме жива, за да предам едно послание. — Тялото й се свива конвулсивно в ридания, но гневът надделява и й помага да продължи: — Искал НАМПД да узнае, че това е отмъщение за избитите му гвардейци и оскверняването на „светия кът“. Каза, че искал Кърт Остин.

— Сигурна сте, че ме назова по име?

— Не мога да сбъркам такова нещо. Казах му, че не сте тук. Те знаели, че сте на „Арго“. Казах, че това не е „Арго“. Накара един от хората си да провери. Когато разбра, че са сбъркали кораба, той побесня. Заяви, че НАМПД и САЩ трябва да са наясно, че това е само троха от горчивия залък, който им е приготвил.

— Друго?

— Само това си спомням. — Тя гледа с празен поглед.

Остин благодари и отива при торбата си, хвърлена на палубата. Измъква сателитния телефон. След броени секунди, разговаря с Гън.

— Още ли си във въздуха?

— Горе-долу. Летим на честна дума, но май ще стигнем. Вие с Джо как сте?

— Добре.

Гън усеща напрежение в тона на Кърт.

— Какво става на борда?

— Не ми се говори за това по телефона, но по-лошо няма накъде!

Гън отговаря:

— Пристига помощ. Обадих се на Сендекър и той се свърза с приятелите си във флота. Те са благодарни за спасения екипаж на NR-1. Когато им каза, че имаш нужда от помощ, изпратиха един кръстосвач от НАТО, който се намира в района.

— Не бих възразил срещу самолетоносач, но и кръстосвач върши работа.

— След два часа са при вас. Друго?

Челюстите на Остин се свиват, а погледът му бълва огън.

— Да, бих искал да остана насаме за пет минути с един побъркан, с очи на паяк!

25

Военните поставят въоръжена охрана на борда на „Морски ловец“, но преди да пристигне следствен екип, нищо повече не може да се направи. Остин не се нуждае от съдебен медик, за да си представи смъртоносната последователност на събитията, на борда на изненадания кораб. Нападателите са пристигнали по вода и са се прокраднали незабелязано на борда. След това са избили методично всички, като са оставили само нея, напълно умишлено. Атаката е ръководена от отмъстителен луд.

Оставеното, чрез единствената оцеляла, послание доказва, че нападението е отмъщение. Остин се обажда в централата, за да бъдат предупредени всички екипи на НАМПД и особено работещите в района на Средиземно море. Той се измъчва от угризения, независимо от уверенията на Завала, че никоя жива душа не би могла да предвиди кървавите събития на борда на „Морски ловец“. Остин едва сдържа гнева си. Завала добре познава този израз на студена ярост и си дава сметка, че противоборството между неговия приятел и убийците е добило изключително личен характер. Ако не беше видял стореното от тях на борда на този кораб, направо щеше да им съчувства.

Плаването до Истанбул преминава без инциденти. Остин и Завала пристигат в хотела си призори. На администрацията ги чака пакет за Остин, пристигнал през нощта с куриер от САЩ. Той го отнася в стаята си и се усмихва, когато прочита сгънатата в плик бележка:

„Прилагам свързан с «Одеска звезда» материал. Ако има друго, ще те уведомя. Не си ли забравил нещо? П.“

Кърт звъни на главния администратор и обещава щедро възнаграждение, ако изпрати на Пърлмътър добра рецепта за имамбаялдъ. После преглежда материалите.

Сведенията от „Лойд“ са полезни, но той не знае какво да прави с историята за малката сирена. Затова я складира в задния двор на съзнанието си. Описанието на странния разговор с лорда привлича вниманието му. Интересно. Защо се нахвърля така яростно върху Пърлмътър този английски лорд? Твърде силни емоции събужда „Одеска звезда“ за такава стара развалина. Само при споменаване на името, Додсън спуска завесата на мълчанието.

Остин се обажда в стаята на Завала.

— Спокойно, мой човек, почти съм си приготвил багажа — казва той.

— Радвам се да го чуя. Какво би казал да се поразходиш до Англия? Искам да си поприказваш с някого там. Бих отишъл и сам, но Руди иска да ме води във Вашингтон при Сендекър. — Освен това, Остин е наясно с избухливия си нрав и правилно преценява, че добрите маниери на спокойния като муле Завала дават по-големи шансове за успешен разговор с упорития англичанин.

— Готово! Тъкмо ще се видя с една приятелка в Челси…

— Тя ще се побърка от яд, когато разбере, че нямаш време за социални контакти. Въпросът не търпи отлагане — добавя сериозно Кърт. — Ще ти донеса нещо за прочит.